Три дни преди откриването на 51-вия парламент лидерът на първата политическа сила ГЕРБ Бойко Борисов започна да дава отбой за формиране на редовно правителство. „За всички е ясно, че предстоят нови избори.
Всички партии се държат като в предизборна кампания“, коментира той в началото на Националното съвещание на партията миналия петък.
Усещането за пореден осми вот вече е все по-натрапчиво. Разделителните линии са толкова непреодолими, че никой не вярва да има кабинет в скоро време.
Препъникамък в преговорите се оказва „Ново начало“ на Делян Пеевски, който постигна високи резултати на последния вот, но колегите му във властта поставят цифрите под съмнение. Затова Пеевски инициира протести в деня на откриването на новата сесия на парламента, а членове на партията от цялата страна се събраха пред сградата на законотворчеството с тезата, че не са втора ръка хора и фантоми.
При срещата си в посланиците на европейските държави у нас преди изборите в Америка Борисов е заявил, че ще направи всичко възможно правителство да бъде формирано. Според източници на „Филтър“ бившият премиер е очертал няколко възможни конфигурации, една от които не е включвала „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“.
Преди откриването на парламента Борисов заяви, че правителство ще има само ако той е премиер и протегна ръка към ПП-ДБ, БСП и ИТН. От „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ категорично отхвърлиха идеята той да застане отново начело на изпълнителната власт и така кризата се задълбочи още повече.
Политически анализатори твърдят, че Борисов може и да лансира правителство на малцинството, което означава, че неговата формация ще поеме политическа отговорност. Този проектокабинет обаче ще бъде на глинени крака, защото ще трябва да се търсят плаващи мнозинства за приемането на всяко решение, което е сложно действие и няма гаранции, че ще бъде успешно.
Заради извънредната политическа ситуация все повече познавачи на политическите процеси смятат, че най-вероятно ще се отиде към осми поредни избори. Ходът е рисков за Борисов, защото за пореден път той няма да може да сформира кабинет независимо от победата, но най-вероятно оправданието ще бъде, че е направил всичко възможно, но не е намерил съмишленици в идеята за съставяне на правителство.
Тогава на сцената излиза отново Румен Радев. На 1 ноември той подписа указ за назначаването на съветничката си по правни въпроси Невин Фети и бившия служебен образователен министър Сашо Пенов за членове на Конституционния съд от неговата квота. Преди това Галина Тонева бе избрана за конституционен съдия от общото събрание на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Тримата ще встъпят в длъжност на 12 ноември, когато изтича мандатът на четирима конституционни съдии – назначените от президента Росен Плевнелиев Марияна Карагьозова и Филип Димитров, избраната от магистратите Таня Райковска и избрания от Народното събрание Константин Пенчев. Така Румен Радев ще има сериозно представителство в Конституционния съд, който по закон може във всеки момент да отмени промените, които орязаха правомощията му и го принудиха да избира премиер по „домова книга“ от ограничен брой личности.
При невъзможност да бъде излъчен редовен кабинет Радев може да формира нов служебен с доста по-широко ветрило от възможности за избор. Най-вероятно той отново ще заложи на Гълъб Донев за премиер, а за вътрешен министър ще назначи Иван Демерджиев, под чийто контрол ще преминат следващите избори. Евентуален бъдещ служебен кабинет на Радев няма много да се различава от предишния му, но министрите ще бъдат под контрола на държавния глава и той ще отговаря в много по-голяма степен за решенията им.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
