Американската организация „Freedom House“, посветена на подкрепата и защитата на демокрацията по целия свят, публикува годишния си доклад за състоянието на демокрацията и гражданските свободи в страните по света за 2019 година.
В него България получава 80 точки от 100 възможни и е класифицирана със статус „Свободна“ (от възможни – „Свободна“, Частично свободна“ и „Не свободна“).
Страната ни запазва същите точки (80) от доклада за 2018 година.
По отношение на политически права страната ни получава 34 точки, като най-високият резултат от 40 точки е за страни като Австралия, Канада, Дания, Финландия, Япония.., а най-нисък – за страни като Йемен с 1 точка, Венецуела – 2, а има и страни като Туркменистан, Таджикистан и Северна Корея, които са с… 0 точки. За 2018 година България е била с 33 точки по отношение на този критерий.
В графата: граждански свободи, България получава 46 от максимални 60 точки. Там на върха са Финландия, Люксембург, Норвегия и Швеция. Най-ниско по отношение на свобода за гражданите си са страни като Сирия, Сомалия, Саудитска Арабия и Северна Корея. В доклада от 2018 година страната ни е с 47 точки по отношение на гражданските свободи.
Относно България „Freedom House“ прави следната характеристика и дава следната оценка: Множество партии се състезават в демократичната система на България и през няколко десетилетия има няколко трансфера на власт между конкурентните партии. Страната продължава да се бори с политическата корупция и организираната престъпност. Докато медийният сектор остава плуралистичен, концентрацията на собственост е нарастващ проблем. Журналистите срещат заплахи или насилие в хода на работата си. Етническите малцинства, особено ромите, са изправени пред дискриминация. Въпреки недостига на финансиране и други пречки, групите за обществени права са активни и влиятелни.
Източник: БГНЕС. Dariknews.bg
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
