Стефан Пройнов: Викингите са идвали по нашите земи

Стефан Пройнов: Викингите са храбър и войнствен народ, но не мечът е определял социалният им статус. Социалните класи при викингите са три: благородници – ярл (Jarl), свободни хора – карл (Karl) и роби – трол (Throll). Последната не бива да се бърка с трол (troll – митологичното същество), или троловете в социалните мрежи въпреки, че се произнасят почти еднакво.

Карл (Karl)

Крале В началото на викингската епоха кралете в скандинавските земи са били регионални (а не национални) владетели. С течението на времето обаче тази власт става все по-консолидирана. Има и изключения, като например Исландия, където не е имало крал, както при другите скандинавски страни. Титлата обиктновено била наследявана, но можело също да бъде присвоена. На кралете не се гледало като на свещени или специални хора. Вместо това на тях се гледало като на изключително способни първенци. Разделени на племенни общности където Кралят освен, че е най-главният в селото е изпълнявал и много други роли. Tой е бил и нещо като старейшин и в негово присъствие се решавали и всички съдебни спорове както и ритуали от местните шамани той е следил за суеверията и езическите ритуали. Неговите синове от малки са подготвяни за наследник на тази роля и животът им не е бил лек като те трябвало да са първи във всичко, да дават личен пример и да не посрамват името на рода. Атрибутит на властта не са били като на съвремените Крале, а става дума за Торква, която се носи на главата фибула, която се предава от баща на син и най-важният атрибут е мечът често инкрустиран с рунически символи.

Ярл (jarl)

Най-високата от социалните класи при викингите е ярл. Те са горният ешелон на викингското общество и са или благородници, или богати земевладелци, или търговци. Ярл обичайно имат доста наемни работници, независимо дали земеделци, занаятчии или моряци. Най-богатите, или благородни ярл имали възможност често да общуват с краля, като го информират за новини и разбира се споделят част от печалбата си за краля. В повечето случаи ярл се наследява от най-възрастния син, но не е било невъзможно при солидно забогатяване на свободен човек (Karl) да се превърне в ярл. Обратното било изключително рядко. Благородниците са били чести гости на трапезата на Кралят и там са обсъждали военни стратегии и икономически позиции на свойте имения. Често когато един недоволен преминавал на страната на друг крал като спирал да плаща данъци към него и така на практика един крал се разраства, а друг ограничава. Във военно време всеки благородник заедно с група добре въоражени смели мъже участва на страната на воюващите крале. Стефан Пройнов: Има не един случай, в който замогнали се свободни хора са си копували обществено положение и статут на благородник, а техните деца наследявали титлата Ярл. Свободни хора – карл (karl)

Следващата от социалните класи при викингите е Карл. Те са били основната част от населението през викингския период. Свободни са да притежават земя, да строят жилища, стопански и занаятчийски постройки и да създават семейство или бизнес. Повечето викинги са били земеделци, като дори и тези, които са имали друго занимание, като ковач или занаятчия, са се занимавали и със земеделие. Карл са имали правото да притежават роби, за да помагат при земеделската, занайтчийската, или домакинската работа. Не всички карл са имали точно един и същи живот. Варирали са от земеделски стопани, които притежавали собствени домове, до наемни работници, която помагат на собствениците на земи да изпълняват ежедневните си задължения. В замяна собственикът на земята осигурявал прехрана и заплащане за помощниците. Независимо от относително ниското си положение в обществото те също били считани за карл. Най-високо бил goði. Това е бил или еквивалентът на местен вожд, или жрецът на общността. В началото на викингската епоха свободните хора са имали възможност да избират към кой goði да се присъединят. По този начин goði, които не изпълнявали задълженията си свързани с грижа за обществото можели да останат без него.

Постът е бил предимно наследствен. Стефан Пройнов твърди, че Гой не трябва да се бърка с Еврейското найменование за непринадлежащите към Еврейската кръв и етнос. Често обаче след натрупване на по-големи богатсвта Гойте преминавали в кастата на благородниците когато те добре менажират стопанствата и селата си и имат добър приръс на население, и обработват все повече земя и натрупват все по-големи блага си копуват по-висок статус заради тясната си обвързаност с благородниците те изграждат отношения, които променя в последстви техният политико-социален статус.

Роби – трол (throll)

Робите са най-ниската от социалните класи при викингите. Думата трол се произнася по почти същия начин като митичното същество трол, но се пише различно и няма смислова връзка. Те нямали почти никакви права: нямали право да притежават земя и трябвало да работят за своите собственици. Въпреки това, на лошото отношение към робите не се е гледало добре, затова повечето са третирани приемливо добре за статута си. Робите са придобвани по много начини: заловени във война или нападение, чрез търговия, или бартер или чрез отсъдено наказание за престъпление. Освен това децата родени от жена-роб също ставали роби. Трол са имали право да притежават ограничено количество пари, имали са позволено и някакво свободно време, за да посетят пазара например. Имали са и право да се женят. Освобождаването на трол е било възможно, предимно ако собственикът им реши.

Дори вече свободен, бившият роб не би се считал за равен на свободния човек и можело да отнеме поколения, преди бившите трол да могат сами да притежават земя. По време на война робите също са били въоръжавани и мобилизирани да участват в битки за спасяване на дадена територия или заграбване на друга.

Стефан Пройнов твърди, че на робите не се полагал дял от плячката, но това, което заграбят се дава на неговият Ярл. Така някой роби си откопуват свободата. Други Имало и хора, които не се вмествали съвсем точно в която и да е от социалните класи при викингите. Това са били хората без собствено жилище. Да бъдеш беден или бездомник във викингските времена не е било по-добре от днес. Останалата част от обществото гледала с недобро око към всеки, който не е имал място за живеене, а просенето не е било толерирано. Тъй като обаче е било възможно карл или дори ярл да изпадне и да остане бездомен, като цяло са били третирани добре. Такива са живеели по гори в близост до блата и са се прехранвали от Лов и Риболов, но има и случаи да се организират и да се превръщат в разбойници, които отвличали хора или товари и често искали откуп. Други такива без дом са участвали и в мореплавания за търсене на нови хоризонти и пазари в търсене на земи за плечкосване.

Те следвали свой кодекс и са били много храбри войни, но при тях подобно на Пиратите мечът е бил този, който решава тяхното място в йерархията им. Стефан Пройнов: Викингите са били силни и храбри мъже, откривани са мечове с дължина над 120см. на острието и над 45см. на дръжката. Такова оръжие не може да се върти в битка от слаб войн, а от едри мъже някои над 2 метра височина и с тегло над 150 килограма те са били труден враг.

Стефан Пройнов: Твърди, че по нашите земи също са идвали викинги навлезли през Босфора достигат река Дунав и навлизат по нея, но нашите със запалени стрели запалват корабите им и така Викингите са достигнали до Сердика.Знаете ли кога се случва това?

Викингите са вярвали в огледален живот след смърта затова и в погребенията им често даровете и оръжията се слагат в обратната страна.

Например в Норвегия археолози са иследвали гробове на Викинги където след анализ на костната ситема на бедрото на погребан войн се доказва, че той е бил десничар и има следи от носенето на 80 см. му меч от дясната страна, а в погребението му е сложен отляво. Викингите са вярвали, че е добре да живеят и да бъдат погребвани до предците си. „В старите саги за викингите костите на предците са били разглеждани като притежаващи магически свойства, като например да дават на хората сила и да лекуват болести“. Суеверен народ вярваш в магията и чудодейните руни в билките и магическите отвари и в същото време познаващи моретата и океаните викингите са достигали всики континенти като има доказателства, че и Викинги и Римляни са били далеч преди Колумб в Америка.

Викингите са търгували с Готите и Даките и е имало стокобмен с нашите племена, но за това не се говори много в България. В България, в Русенско и на територия близо до Букурещ има откривани железни шлемове и мечове на Викинги както и викингски фибули.

Аз Стефан Пройнов дарих в музей сребърен медалион с масивна позлата на бог Тор намерен по нашите земи в близост до Созопол, което показва тесните връзки, макар и търговски с Морските ни колонии с Викингите.