Стефан Пройнов: Българската Независимост е платена със златните монети на Фердинад І
Съединитското движение в Княжество България беше логична последица от несправедливите решения на Берлинския договор от 1878 г. Въпреки значителните политически усложнения от Балкански и Европейски мащаб, под върховенството на Княз Александър І Съединението на Княжество България с Източна Румелия бе осъществено в периода 3-6 септември 1885 г.
Вместо Турция, както се е очаквало, Сърбия, поощрявана дипломатически от Русия и финансирана от Австро-Унгария, на 2 ноември 1885 г. обявява война на България, противопоставяйки се на Съединението на двете български земи.
Известен е погромът над сръбската армия след тридневни упорити боеве, които учудиха и възхитиха Европа. Това беше национална война, с която завърши признаването на Съединисткото дело. Въпреки това, България остава зависима от Турция в международните отношения.
В същата 1885 г. Княжеството отсича сребърна монета от 5 лева с държавния герб. При отсичането на монетите се спазва съотношението 14 грама чисто сребро да се равнява на 1 грам чисто злато. Или четири сребърни монети от 5 лева от общо 90 грама чисто сребро се разменят за 20 лева златни с тегло от 5.80 грама, съгласно изискванията на Латинския монетен съюз (ЛМС) от 1864 г., на който България е член.
За отсичането на сребърните монети са употребени 32 тона сребро.
Изминават 23 години от Съединението, когато на легендарната крепост Царевец в старопрестолния град Търново на 22 септември 1908 г. княз Фердинанд I обявява Независимостта на България. Търновският митрополит обявява Фердинанд I за цар на българите.
Обявяването на Независимостта е финалната точка от борбата на българския народ срещу решението на Берлинския договор, откъсвайки се от попечителството на Турция.
С този исторически акт на княз (цар) Фердинанд І България става самостоятелна, национално-равноправна държава в международните отношения и постига високо национално самочувствие.
Когато през октомври 1912 г. започва Балканската война срещу Турция, има един любопитен факт.
По време на изграждането на военния съюз между България, Сърбия, Гърция и Черна Гора за освобождението на Македония и Тракия, когато за войната са необходими огромни финансови ресурси, Фердинанд пуска в обръщение емисия „Обявяването на Независимостта 22 септември1908 г.” златни монети с номинал 20 лева и 100 лева, в тираж респ. 75 хил. и 5 хиляди броя.
В лицевата част на монетите (аверс) са отсечени в полукръг „Царство България”, в номинала на монетите и два стръка тютюневи листа и житни класове, в средата е малкият герб – лъв с корона, извлечени от големия държавен герб с двата изправени лъва и годината 1912, а под нея в полукръг текстът: „22 септ. 1908”. На обратната страна (реверса) е отсечен образът на цар Фердинанд І. На образа на монетите име вдълбан текст: „Боже пази България”.
Монетите са проект на Рудолф Маршал от монетния двор на Виена, Австро-Унгария тогава.
За тази емисия общо 80 хил. броя монети са употребени 600 кг злато с проба 900 /1000 част/ 100 части мед/, като 100 лева имат тегло 32,258 г чисто злато, 20 лева имат тегло 6,451 г, чисто злато 5.806 г., диаметър 35 мм, рест.21 мм.
Златните монети от 100 и 20 лева са били в обръщение 16 г. – до 28 ноември 1928 г.
От колекционерско гледище с отсичането на златните монети с дата 22 септември 1908 г. Фердинанд I поставя началото на възпоменателни и юбилейни монети за ознаменуване на исторически дати, честване бележити българи, важни национални и международни събития, които продължават и днес.
Освен златните монети, сечени през 1912 г., преди това в 1894 г. е отсечена първата златна емисия след Освобождението с номинал 10, 20 и 100 лева, също с образа на Фердинанд І.
И двете златни емисии и сребърните монети от 5 лева са сечени по стандартите на Латинския монетен съюз, който се разпада през 1926 година и са изпълнявали функциите на световни пари, а при сегашните условия тези монети имат висока колекционерска стойност у нас и в чужбина.
Текст, Колажи и обработка: Стефан Пройнов/ Георги ХАРАЛАМБИЕВ- Председател на Съюза на нумизматичните дружества в България
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
