Стефан Пройнов: Не смъртта е страшна – с раждането си тръгваме към нея, не смъртта е страшна, а животът. Страхуваме се, че времето не стига, а го прахосваме. Живеем в лъжа, защото сме устроени да приемаме това, което ни устройва, да виждаме това, което знаем, да чуваме когато ни изнася, да искаме нещата, които не ни трябват, да обичаме не със сърце, а с ум.
Та умът е най-големият ни полов орган затова обичаме с ум не със сърце ще кажат някои. Подвластни сме на навиците ни добри или лоши те ръководят ежедневието ни, те определят съдбата ни, а съдбата си си пишем ние не някой там горе.
Навиците определят характерът ни, а той кове съдбата ни. Кое е най-страшното – това, което придобиваме или което губим по пътят си към смъртта си? Променяме се с годините – всичко за което бяхме готови да умрем днес не струва и миг внимание, всичко, което харесвахме днес не е на фокусът ни на вниманието, което е страшното.
Лошите навици и пороците ни разболяват физически и духовно, а добрите навици правят присъствието ни по-леко на земният си път кое е страшното да загубим материалното или духовното да загубим смисълът за живот, кое е най-страшното кажете според вас?
Да загубим близките си, да прокудим децата си, да осиротеят душите ни, кое е най-страшното? Кавгата, скандалът или болестта, кое е според вас?
Стефан Пройнов: Според мен най-страшното е самият страх? Изправете се срещу него във всяко негово измерение и ще привикнете с него и той ще изчезне. „И този, които ви създават страхове ще бъдат незначителни“ както казва Далай Лама „Изправете се и те ще паднат“, а аз бих добавил изправете се срещу страховете си и оковите ви ще паднат!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
