Стефан Пройнов: Кървави пари

в България/История

Стефан Пройнов: Кървави пари


Кървави пари е нарицателно за съкровище или богатство.
Балзак казва: „Зад всяко едно богатство стои по едно престъпление”. Именно затова ги наричат кървави пари…
Всяко Престъпление е свързано или с гибел, или с нещастие на хора, а клетвите съпътстват всяко едно богатство натрупано на гърба на другите.
Хайдутите са убивали за своите съкровища. Нацистите са убивали за своите съкровища. Руските казаци са колили и бесили за своите съкровища. Кой не е убивал – варвари, гърци, траки, римляни, перси, кой не грабил и убивал, кой не е плячкосвал и така съкровищата сменят своите собственици и трупат злата си карма.
Пророчицата Ванга казва: „Не търсете заровено имане, носи нещастие”.

По нашите ширини са минавали търговки пътища от векове, а те са притегателни за разбойниците именно разбойнците са заравяли плячката си от страх да не им я отнемат и така по нашите земи има много съкровища.
Във Фолклора се говори за прокълнато злато, вярвате ли на това?
Чисто исторически всеки, който открие злато животът му се променя – разболява се умът му от там и болести.
Живее в страх и в мания за преследване, общо взето имането носи нещастие.
Мнозина обсебени от алчност и желание за натрупване на бърза печалба с авантюристичен дух мечтаят да намерят скрито съкровище.


Инферналните пространства – върхове, пещери или гробища, мостове или изоставени крепости и стари сгради са обект на тяхната страст.
Затова след многото примери за полудели и принесени в жертва на заровеното имане хората казват, че „златото е било прокълнато и носи нещастие“.
Има и такива, които следват разни ритуали, извършват някакви обреди, правят курбан и така успокояват съвестта си, но златото разболява умът.
Различни митове битуват в иманярските среди.
Стефан Пройнов се шегува за съкровищата, че никой не ги е занесъл на онзи свят и вие няма да ги занесете най-много вие преждевременно да се пренесете, но пак съкровището ще остане тук на земята.
Друг мит е свързан с духа в гърнето. Много иманяри си отивали от този свят, защото са отваряли капака на гърнетата… Вярва се, че в гърнето има дух, който убива… Истината е съвсем друга – продължителното време, в което златото е било заровено в земята, е създало предпоставки за събирането на много отровни газове, които се освобождават при отварянето на капака на съда. И е обяснимо защо всъщност хората умират… Затова също е измислен народен лек – обилно поливане с оцет за неутрализиране на вредните емисии…
Историите са много, повечето завършват с нещастен финал, но от това не спада ентусиазмът на хората да се впускат в иманярски експедиции…

Ние, хората, сме странно племе. Понякога меркантилните ни интереси са съпроводени с абсурдни идеи като погазването на културни паметници, в които е затаила дъх вечността. Струва ли си да погазваме светилища, заради някакви приходните пориви и жалки стремежи към временен просперитет?!
Но алчността не знае граници, колко некрополи са разкопани, колко кости са разпилени, колко грях има извършен на този свят в името на имането?

Ако някой някога забогатее странно бързо винаги ще се намери някой бандит да го провери и ето ти нещастие и в наши дни е така, ако покажете по-висок стандарт и си купите кола и къща на бързо и ги обзаведете нямате си на представа от колко места ще се подаде информация към властта за вашия просперитет.
Завистници ще доносничат, съседи ще предават информация и така ченгетата ще проверят как и от къде сте забогатели, а и те са хора алчни за власт и имане. Някой не ще издържи и тежко ви и горко преди да се усетите и ще ви се случат куп нещастия и всичко това заради едното имане.
Дали ще ви преследват зли духове, или алчни бандити, дали ще ви преследват корумпирани държавни служители не знам, но все някой някъде ще ви застигне.

Защо ги наричат кървави пари ли, ами вие сами кажете?
Стефан Пройнов: Ще ви кажа, че понякога малкото зло е голяма печалба, защото може да бъде и голямо зло и не се сърдете на съдбата и късметът, че не намирате големи съкровища – може и в това да се крие късметът!

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар