От таваните в залите висели чували върху които се тренирали удари. Някои треньори препоръчвали ударите с крак да се тренират върху дървени трупи. Много от бойците можели с ритник да поразят противник скрит зад щит.
Практикувало се по двойки, като техниката се учила с прогресивно усложняване.Начинаещите панкратионисти първо трябвало да научат базовата техника преди да започнат да спарингуват с други бойци.По време на спарингите се използвали защитни средства като ръкавици, протектори за уши. Тренирало се за издържливост, гъвкавост, коремна преса, имало е и бокс със сянка наречен скиамачиа способстващ за повишаване на кондицията.За закаляване са използвали упражнение в което са нанасяли удари в чувал след което са позволявали на рикуширалия чувал да ги удря в стомаха, гърдите или гърба.
Участниците в боевете се изтегляли чрез жребии от сребърна урна. Биещите се излизали голи и намазани в масло.Дланите и предмишниците са били омотавани с кожени каиши. Когато Панкратиона се е появил в Рим, тамошните бойци започнали да носят предпазни протектори за гениталиите си. Съшо при римляните се използвали и смъртоносни подобия на боксове с които нанасяли страшни рани.
Гръцкят стил на Панкратиона обаче останал верен на стремежа към показване на високи умения и уважение към противника, а не се е изродил в обикновенна касапница. Панкратионистите започвали обикновенно боевете с нанасяне на къси юмручни или дланови удари в главата.Тук са били встъпителните маневри наречени -крохеирисмос и всеки боец е имал своя любима техника от стойка. Един състезател от Сикион бил наричан ,,Връх на пръст“ защото специалитета му бил в началото на боя да чупи пръстите на противника.Различните провинции и градове държави имали също своите предпочитания. Спартанците които се подготвяли старателно в панкратиона, но не се състезавали (защото не включвал всичко!) предпочитали мощни подсечки с които хвърляли противниците на пода, докато Елините били майстори на душенията. Някои извивания на ръце също се използвали в стойка, но основните средства били удари и ритници в стомаха или половите органи. Ритници по високо от стомаха никога не се нанасяли от стойка, а само на свален състезател.
Много популярна била техниката боеца да захване косата на противника, да я дръпне надолу като едновременно нанесе ъперкът в гърлото или лицето му. Използвало се и събаряне чрез захват на единя крак и вдигането му наоре. Някои бойци са се спасявали от това като са се премятали опирайки се на главата и ръцете си.
Винаги обаче се стигало до положение в което боят е преминавал на земята и тогава ударите отстъпвали място на граплинга, душенето и ключовете.Най популярното душене било подобно на техниката в джудото известна под името (хадакакиме) в която едната ръка се поставя напречно на гърлото или каротидната артерия.
Климакисмос била техника в която намиращия се откъм гърба боец обхващал другия с крака през корема и прилагал душене по погорния начин. Срещало се също и хвърляне през гръб с крак опрян в корема (томое наге в джудо).
Победата се отсъждала или когато противника се е отказал (това той показвал като потупа опонента си по рамото или вдигне ръка) или когато е убит.
В статията (Как са се били нашите прадеди) споменах един мач по панкратион през 564г пр.Хр. когато шампионът Арихион от Фигалиа се бие за последно. Неговият противник се залепил на гърба му и приложил душенето Килимакисмос. Арихон в опита си да се измъкне обвил със своя крак този на противника приложил по този начин ключ на глезена и се хвърлил на земята.При това кракът на другия борец бил счупен и той се предал, но се оказало че Арихон умрял. Победата му била присъдена посмъртно.
Не може да се твърди със сигурност дали панкратиона е влизал в подготовката на древногръцките войници.Някои автори смятат че бил пренесен от войните на Александър Македонски в Индия и от него се зародили източните бойни изкуства, но и това е съмнително.Всяка общност по света е имала собственни методи за бойна подготовка за да може да оцелее.
Стефан Пройнов:Това което е важно за панкратиона е, че той е бил първият успешен синтез между всички бойни умения. Тези двубои са много векове преди да се появят гладиаторите който са далеч по кръвожадни а спортът се превръща в клане за удоволствие на Императори и тълпата.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
