Стефан Пройнов: Хайдушко злато и бандитските съкровища

Стефан Пройнов: Малцина знаят, че на местата на който има скрити съкровища от хайдути често има и антични сребърни и златни монети и предмети.
Това е, защото в този период не имало контрол над паричните стойности и водещото е било металът.
В Античността цената на всяка монета се е сформирала от теглото и било то в злато, сребро или мед.
Практиката доказва, че до краят на отоманският период по нашите земи такива открити съкровища съдържат и сребърни и златни гръцки, тракийски и римски както и византийски монети заедно с турските такива.
Освен в случаите когато се касае за обири на турски хазни където всичко е в монетите, които са били в циркулация в даденият период.

Стефан Пройнов: Най-общо такива съкровища натрупвани с години ние наричаме хайдушко злато и няма регион в страната ни където да не се разказват такива митове и легенди за бейове, които са били убити от хайдути и заграбени техните несметни богатства.
България е била на кръстопът и от тук са минавали търговските пътища именно това географско положение на страната ни създава предпоставка за хайдушки чети, които в началото са се създали за да отмъстят за някоя неправда, но по-късно нуждата от оръжие, боеприпаси и финансова издръжка ги тласка към единственият лесен начин за издръжката на дружината и това са грабежите и обирите на кервани, хазни и всякакви хора и места за които се знае, че имат натрупани богатства.

Още в Античността са ограбвани антични могили и обирани месните васали на турската империя по нашите земи.
Четите на хайдутите освен злато са заграбвали животни и добитък свързан с тяхното изхранване, оръжие и барут.

Час от заграбеното са го давали на своите ятаци, съгледвачи и на доверени търговци, които да им набавят нужното продоволствие и оръжие. Така и историите за тях са се превръщали в легенди и митове, защото мълвата за тях е обикаляла страната от уста на уста.

Стефан Пройнов: Някои дори са възпявани в песни и така се е носела славата им из народа.
Стефан Пройнов: Имало е хайдути, които наистина са се борели за освобождението ни от турско робство, но е имало и обикновени разбойници, които от където са минели дето се казва трева не никнела след тях като има извори, които описват такива Хайдути – бандити, които са водели със себе си дори по няколко каруци румънски музиканти, които да им свирят на угощенията понякога продължаващи по 3-4 дни свирили са до припадък, а можете да си представите такива дружини по 100-200 човека колко ракия, вино са изпивали и по колко овни и агнета са изяждали.
Техни обекти за посегателства най-често са били конаци и бейове.
Но щом е наказан и ограбен лошият назидателно хората са им симпатизирали.
Стефан Пройнов: Практиката доказва, че в такива натрупвани на златни съкровища тази приемственост от векове свързана със златото в тях присъстват като не малък процент монети и предмети от Античността, които днес имат нумизматична стойност, а артефактите от древните периоди отдавна вече не носят археологически и историческа информация, за щото са били премествани от векове.
Златото си е злато – така е било и така и ще бъде.

Много хора се занимават с иманярство, но за съжаление законодателство в страната ни забранява тази дейност и хората, които откриват такива съкровища са принудени да претопяват открито и да го изнасят или притежават само като материал.

Стефан Пройнов: Напомням, че по този начин се унищожават безценни експонати, които са не само българско, а и световно културно наследство.
Ако държавата милееше за тях щеше да намери начин, с който справедливо да се овъзмездяват такива монети, предмети и артефакти както във всички цивилизовани страни, но за съжаление държавата е в ръцете на съвременните разбойници, които биха ви били и изнудвали, биха ви убили за да вземат за себе си такова съкровище именно заради това търсачите на съкровища предпочитат да претопят намереното и да го изнасят за страни като Турция където бижутерският бизнес е силно развит.

Чисто икономически държавата губи огромни количества от този ценен метал наречен злато.
Да не говорим, че и среброто е нараснало цената си в пъти в последното десетилетие.
Стефан Пройнов: Хайдушките съкровища затова ще си остават заровени по пещери и така наречените банки, а в държавата ще се шири бедност.
Според някои проверени и непроверени източници по нашите земи има хиляди тонове със злато, а населението ни е най-бедното в Европа.

Ако се променят законите и иманярството не се криминализира може и някой друг тон да се влее в икономиката, може в музеите да постъпят безценни експонати спасени от унищожаване.
Стефан Пройнов: Може, но трябва воля от страна на мафията и държавата.
Иначе ще сме в позиция на онази поговорка за кучето дето го вързали за една бала със слама – хем не ядяло слама, хем не давало и на магарето, а дотогава безценни артефакти и монети ще напускат страната ни, но не като шедьоври на античните майстори, а като обикновен материал.

И ако ние днес не поставим фундамента за промяна на който да стъпят идните поколения то ще лишим нашите наследници от това, което са ни завещали предците ни.
Стефан Пройнов: И ако някога по нашите земи е имало хайдути, който са милеели за страната ни то сега са останали само бандити, които милеят само за тях си. Искам да им кажа обаче, че тези съкровища, които днес лежат по нашите земи никой не ги е занесъл на онзи свят и вие неще ги отнесете.