Доматите, краставиците и чушките в Турция все по-често се оказват замърсени със забранени и донякъде много вредни за здравето отровни вещества. Това сочат данните от последното изследване на Грийнпийс за страните от средиземноморския регион, озаглавено "Пестицидите: опасността на трапезата ни".
Турският експерт по храненето Бюлент Шък е един от съавторите на проучването, проведено през месеците август, октомври и ноември. За него са били изследвани 30 сорта домати, зелени чушки и краставици, по десет броя от супермаркет и по десет от пазара. Учените са анализирали зеленчуците за използвани пестициди и за тяхното отражение върху потребителите и природата.
Изследванията са показали, че при доматите, чушките и краставиците, анализирани през август, са открити общо 56 пестициди. А при произведените извън сезона зеленчуци показателите са още по-високи: през октомври – 96, през ноември – 139 пестициди.
Опасно за живота
От проучването на Грийнпийс става ясно, че 15,6 процента от анализираните продукти са съдържали забранени пестициди, в това число и карбендазим. В държавите от ЕС употребата му в селското стопанство е забранена от 2015 година. А от 2018 карбендазимът е забранен и в Турция. Доказано е, че може да доведе до безплодие и да увреди нервната и хормоналната система. Освен това може да ускори появата на чернодробни тумори и да се отрази токсично на нероденото дете в майчината утроба.
Турското министерство на земеделието до момента не се е произнесло по доклада на Грийнпийс. Но е възможно проблемът да засяга не само Турция. "Не знаем дали замърсените зеленчуци от реколтата, която анализирахме, са били изнасяни в други държави", обяснява Бюлент Шък. "Засегнатите страни сами биха могли да установят това, проучвайки съответните продукти." Турция изнася 10 процента от производството си на плодове и зеленчуци, 90 на сто се продават на вътрешния пазар, посочва Шък.
По данни на Асоциацията на износителите от средиземноморския регион, през 2019 година Турция е изнесла 532 200 тона домати, 112 600 тона чушки и 55 100 тона краставици. Общо са изнесени над 4 милиона тона плодове и зеленчуци.
Изследователите са установили, че при 42 процента от проверените продукти токсичният ефект от използваните пестициди въздейства дълго време и се пренася в почвата и въздуха. Поради това най-голям е рискът за здравето на селските стопани и работниците на полето, подчертава Бюлент Шък.
Селските стопани, които обработват плодовете и зеленчуците с пестициди, ежедневно влизат в досег с отровни вещества. При жените това може да доведе до рак на гърдата и на яйчниците или пък да се отрази негативно на развитието на ембриона в майчината утроба. При мъжете отровните вещества могат да причинят рак на простатата и да доведат до безплодие, обясняват експертите.
Двойно повече пестициди, отколкото в Нидерландия
Според доклада на Грийнпийс, от 1979 до 2018 година употребата на пестициди в Турция е нараснала цели седем пъти. Днес се използват общо 59 000 тона. Докато в Европа най-много пестициди се използват в Нидерландия – 13 килограма на хектар, в турския град Анталия този показател е 26 килограма на хектар – тоест, двойно повече.
В Европа като пестициди се използват близо 1000 различни вещества. През 2016 година Грийнпийс разпространи "Черен списък на най-опасните пестициди в Европа", където се казва, че вредни са и препарати, които дотогава са били смятани за безобидни. Заради проучването са били изследвани 520 позволени пестициди и тяхното отражение върху здравето и природата. 209 от анализираните пестициди са били добавени към черния списък.
Докладът за Турция е бил сравнен с "Черния списък на най-опасните пестициди в Европа", в резултат от което е било установено, че при 90% от анализираните домати, при 67% от краставиците и при 73% от чушките е бил открит поне един от включените в списъка опасни пестициди. Тъй като обаче това не влиза в противоречие с директивите на ЕС, тези продукти безпроблемно могат да бъдат продавани в Европа.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
