Всичко най-хубаво имам от баща ми и майка ми.
Това каза пред Bulgaria ON AIR легендата в художествената ни гимнастика Нешка Робева в студиото на „Денят ON AIR“.
Тя сподели, че си спомня приказките, които баща ѝ е разказвал, когато с брат ѝ са били деца.
„Татко четеше страшно много, но когато ние се прибирахме вечерно време – той ни разказваше приказките, не ги четеше. И другото, което силно помня, е неговото желание да ни покаже красотата на България, на неговия роден край. Аз на 14 години заминах за София, той до моята 10-годишна възраст беше тежко болен“, допълни Робева.
И подчерта, че е забранявала на баща си да посещава състезанията ѝ на по-късен етап.
„Няма да го забравя как дойде на една тренировка, аз тренирам, дишам тежко, разбира се, защото не можех да издържам това голямо натоварване, но когато той ме видя, се разплака и каза: „Неше, не ти е ли е тежко, бе, тате“, а аз му казах да не стъпва повече там“, посочи Нешка Робева.
А политическата криза у нас коментира така: „Избягвам да гледам Народното събрание, но гледах, когато трябваше да избират правителството на проф. Габровски. Тогава го изгледах цялото. Стана ми обидно за всичко, което се върши вътре.
Стана ми обидно за това, че непрекъснато в устата им е народът, а ние всички добре съзнаваме, че народът изобщо не го интересува, те пресират народа си, те не обичат народа си. Впили са се като някакви пиявици и са безпардонни.“
„Ако зависеше от мен – бих ги изринала, бих ги заличила изобщо. Дори трима души да гласуват за тях, пак ще казват, че народът ги е избрал. Колкото и да обичам народа си, тази омраза, този народ не разбира, че това се прави умишлено. Разделението се насажда и отвън.
Мъчно ми е за този народ, който изначало не е лош, този народ се възпитава от своите държавници. Те трябва да застанат пред народа и да кажат колко струват едни избори, и колко субсидии получават, и от кого го получават“, възмути се тя.
Робева добави, че в една война не може да има победители: „Има черни забрадки, има разрушени животи, има разрушени държави.“
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
