Мина още една година.
Вместо година на нашето недоволство, 2019 стана година на нашето отчаяние и безверие.
Когато управляващите минаха границите на наглостта и предателството – а народът – на апатията, отчаянието и глухата ярост.
Какво по-важно се случи:
– Ф-16 БЛОК. Най-важното през годината. Най-бедната държава в Европа даде авансово три милиарда лева на стратегическия си колонизатор САЩ, за да получи осем бройки излезли вече от употреба самолети, проектирани през 70-те години на миналия век. След пет години евентуално ще ги получим. Безсмислена и скъпа сделка, която натовари бюджета, а плюсовете за армията са минимални. В същото време Ердоган купува евтини и много по-добри самолети от Русия, както и ракетни комплекси. Нищо, че Турция е член на НАТО.
– АПАРТАМЕНТ- И ТЕРАСАГЕЙТ. Радио „Свободна Европа”, спонсорирано пряко от САЩ, направи разкрития, които предизвикаха огромен скандал и сътресения в българската политика. Разбра се, че вторият човек след Борисов – гуруто на ГЕРБ Цветан Цветанов, както и доста други ръководни кадри от ГЕРБ, са купували на занижени цени прескъпи и луксозни имоти в София. Строителна компания, която е била разследвана за незаконно строителство и нарушения при изграждането на небостъргач, изведнъж се оказа, че е продала на безценица на видни кадри от ГЕРБ луксозни апартаменти. В друга държава директно щяха да отидав в затвора. Тук, Борисов видя в скандала удобен момент да се отърве от човекът, който отдавна го засенчваше и определено се опитваше да го измести от лидерското място. Цветанов беше принуден да подаде оставка, Цецка Цачева – също. Народът беше възмутен, искаше съд и затвор, но, както всички вече научихме, гербав виновен няма. Запазиха си евтините имоти, нищо не се каза за явния конфликт на интереси и търговия с влияние. Скандалът с терасата и барбекюто на Пламен Горанов – председател на Комисията по корупция /КПКОНПИ/, също беше огромен. Проверяващият за корупция се оказа, че не спазва законите и използва влиянието си в своя полза, за да запази незаконното си строителство. След нечувания през последните години обществен натиск, той подаде оставка като председател на комисията и нагло се опита да се върне в прокуратурата. Накрая Борисов, притеснен за имиджа на партията и предстоящите избори, го заточи като генерален консул на България във Валенсия.
– ИЗБОРИ. 2019 беше година на надежда, че можем да променим бъдещето си чрез изборите. И точно тези избори през годината ни показаха колко много грешим. Въпреки огромните скандали в ГЕРБ, те спечелиха и изборите за Европейски парламент и местните избори есента. Като брой избиратели намалиха с почти 80 000 души подкрепата си. Но масово хората не излязоха да гласуват. Най-вече защото не видяха алтернатива. Вътрешните крамоли и неумението на БСП да се справи с вътрешните си врагове показаха, че социалистите не могат да бъдат алтернатива на ГЕРБ. Както и предизвикаха много недоумения с внимателното си протестиране, най-вече чрез декларации на престъпленията на управляващите. Гергов и Станишев ясно показаха, че са против лидера им Корнелия Нинова и явно подкрепят ГЕРБ и Борисов. Това предизвика още по-голям отлив, защото много социалисти и фенове на партията при наличието на Станишев в листата, отказаха да гласуват. Друга алтернатива почти нямаше. По всякакъв начин ГЕРБ успяха да финтират всеки, който можеше да им бъде опозиция. Наред с масовото и нечувано досега фалшифициране на изборните протоколи. Дори се стигна дотам, в държава-член на ЕС, бюлетини да се попълват със симпатично мастило, което след това изчезва – случка, достойна за западнала азиатска или африканска държава. Ние толкова сме претръпнали към диктатурата и лъжите, че дори не реагирахме. Още повече, че нямаше кой да ни поведе. На местните избори по места имаше пробиви в крепости на ГЕРБ. Ямбол, Перник, Благоевград, Русе и доста други по-малки общини. Но се видя, че хората предпочитат мажоритарния избор. Там, където имаше достоен кандидат, той беше избран. Но в много от общините БСП издигнаха неизбираеми кандидатури, с което отблъснаха хората, които решиха, че може и да са по-малкото зло и се бяха прежалили да гласуват за БСП. Мнозинството обаче не видя алтернативата и водачите, които да се справят с мафията, която е на власт. Глуха ярост, съчетана с апатия и все по-силната убеденост, че с избори нещата в България няма да се решат.
– ЧУМАТА. След като миналата година ГЕРБ избиха кози и овце в Странджа, тази година дойде ред на прасетата. Не тези в Парламента за съжаление, а тези, с които хората се изхранваха. Малкото случаи на доказана чума послужиха за повод за поголовно избиване на поминъка на хората. Най-вече тези по малките стопанства с по няколко прасета. И отново тръгнаха убийците на животни по селата, отново имаше сълзи, кланета и лъжи. Оставиха хората по селата без поминък и храна. Загробването против всякакви хигиенни правила пък заложи екологични бомби. Уж заради чумата приеха разпоредби, с които ограничиха отглеждането на прасета по селата. Само големите животновъди, естествено, привърженици на ГЕРБ, имат правото да отглеждат свине. Лишиха хората от възможността сами да се хранят и издържат. Пътят към робството. Отново сериозни протести нямаше. Незнайно защо организаторите блокираха магистралите на 300 километра от София, след като се знаеше, че основният виновник е в София на жълтите павета. Отново контролирани от властта протести, а хората, гневни и отчаяни, разбраха за пореден път, че са предадени.
– НАТО НАСТЪПВА. Тази година все повече се засилваше натискът на НАТО, тоест на САЩ, България да се превърне във фронтова линия. Освен четирите американски бази, на срещата Борисов – Тръмп, беше дадена и Варна за военен център на НАТО. Разни евро атлантици призоваваха да се разположат още военни бази и дори ядрено оръжие на българска земя. Естествено, насочени срещу Русия. Ожесточението между русофили и русофоби достигна невиждани нива и омраза.
– ШПИОНСКИ ИГРИ. За първи път България изгони руски дипломат. Незабавно след срещата във Вашингтон. Преди това се разбра, че руски части от спецназ са се промъкнали преди четири години и са отровили Гебрев – неизвестен за широката общественост оръжеен търговец . Самият Гебрев разбра от медиите, че са се опитали да го отровят, а след това разбра, че Путин му е вдигнал мерника. Естествено, голямото разкритие дойде не от нашите служби или от самият Гебрев, а от западни медии, което показва, че или белгийските журналисти са агенти под прикритие и следят какви ги вършат спецназ в България, или това е поредната хибридна атака на САЩ с цел да превърнат българите във враг на Русия. Но пък българите знаем, че ако руснаците искат някой мъртъв, то той не дава пет години след това интервюта, как дори не е разбрал!
– БЕДСТВИЯ. След като ГЕРБ загубиха изборите в Перник, изведнъж в града настана водна криза, от която премиерът Борисов много беше изненадан. Това, че ГЕРБ управляват последните десет години еднолично, явно не му попречи да прехвърли вината върху комунистите, които през 60-те години не си били свършили работата. За Ямбол, където също ГЕРБ загубиха, изведнъж Борисов се отметна от многократните си клетви, че ще даде пари за довършване на новата ямболска болница. Извод – там, където не се гласува за ГЕРБ, хората трябва да бъдат наказани.
– ИЗБРАНИЯТ ПРОКУРОР. Голям скандал за първи път при избора на главен прокурор. Единствената кандидатура беше на Иван Гешев – доказан като върл привърженик на премиера Борисов и прикриващ много закононарушения на гербавите. За изумление на юристите, а и другите по-начетени люде, Гешев се усъмни в принципа на разделение на властите, заложен в Конституцията. Върхови постижения в кариерата му беше разкарването на Десислава Иванчева – крехка онкоболна жена, с пранги на краката публично и държането й с белезници с часове пред тълпата. Присъдите от по 20 години за поискан, но неполучен подкуп, са безкрайно странни на фона на примерно един министър, който направо опрости неустойка от 100 000 лева за калпав ремонт. Но министърът е от ГЕРБ, а Иванчева спечели срещу ГЕРБ район Младост и спря строителния подем на верните на ГЕРБ строители. А това е най-голямото престъпление в държавата – да се пречи на мафията да печели пари. Протестите срещу избора на Гешев щяха да откажат всеки юрист, който има поне малко самоуважение, но Гешев нагло прие, че е най-добрият от най-добрите. Но на фона на министър на правосъдието, който все си преобръща файловете и иска независим прокурор в йерархията на прокуратурата и ад хок независимост при действия спрямо главния, направо се вписва в правната мисъл на ГЕРБ.
– ПРЕЗИДЕНТЪТ ПРОДЪЛЖАВА ДА Е НАДЕЖДАТА НА БЪЛГАРИТЕ. Въпреки липсата на големи правомощия и политическа подкрепа от уж опозицията на ГЕРБ, Президентът остана и продължава да бъде реалната опозиция на управляващата мафия. Много пъти налагано вето върху недомислени и вредни закони. Смело изказвана позиция и призив към политиците да спазват Конституцията, законите и интересите на народа. Но без реална подкрепа от народа тези призиви няма да бъдат чути от управляващите. Защото народът трябваше по време на протестите срещу Гешев, по време на връщането на законите и избора на Гешев, да излезе на улицата, на жълтите павета, а не във фейсбук. Въпреки това, той остава единствената алтернатива и опозиция на мафията във властта.
Една година без значение. На поредните псувни, сълзи и отпътувания. Година, в която не осъзнахме силата си на народ. Година, в която допуснахме още по-безогледно да ни лъжат и крадат. Година, в която отново чакахме някой да дойде да ни спасява, без да прозрем, че това трябва да е наше дело.
Но това беше и година на сеитба.
Както се казва в „Еклесиаст”: Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето: Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото; Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене.
2019 година беше време, в което бяха засети семената на нашето недоволство. 2020 година ще бъде времето за събаряне и градене. Време на жътва….
Адв. Елена Гунчева, Фейсбук
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.