Мнозинството от пълнолетните български граждани (62%) подкрепят развитието на ядрената енергетика в България като цяло. Тази позиция е най-ясно изразена сред респонденти, защитаващи тезата, че България може да бъде енергийно независима.
Това показват данните от националното представително проучване „Обществени нагласи по теми и проблеми, свързани с енергетиката”, извършено от Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ). Проучването е проведено в периода 17-29 септември 2020 г. сред 1000 пълнолетни български граждани в цялата страна.
62,2% от запитаните българи са „ЗА” развитието на ядрената енергетика в България, докато против са само 12,2%. 61,8% от запитаните подкрепят изграждането на нови мощности в АЕЦ „Козлодуй”, докато против са 11,3%. По отношение на изграждането на АЕЦ „Белене” 56,2% са „ЗА”, а против са 15,8%. Над половината от пълнолетните жители на страната одобряват изграждането на АЕЦ „Белене“. Най-голяма подкрепа има сред хора с висока информираност по въпроси, свързани с енергетиката, привържениците на тезата за енергийната независимост на страната, респонденти на възраст над 50 години, хора с висше образование, живеещи в областните градове (с изключение на София).
По отношение на „Балкански поток”, 72,9% от българите одобряват изграждането на „Балкански поток” през България (разширение на „Турски поток”) за пренос на природен газ от Русия и други източници на Западна Европа и други балкански страни, докато 6,5% са отговорили „не одобрявам”. 20,6% не могат да преценят. От проучването става ясно, че 54,7% от българските домакинства се отопляват с електрически ток през зимата. 39,1% се отопляват с дърва, докато 13,3% от домакинствата – с централно парно.
Общественото мнение е категорично, че ролята на държавата в изграждането на екологично съобразни и ефективни енергийни източници трябва да бъде съществена. Всеки трети пълнолетен български гражданин е на мнение, че българската енергийна система трябва да се развива чрез по-добро използване на собствените ресурси, включително и изграждането на нова ядрена централа. Тази позиция се споделя по-често от респонденти, които са декларирали по-висок интерес и информираност по енергийни теми; интервюирани, които са на мнение, че България би могла да гарантира своята енергийна независимост; хора на възраст между 40 и 59 години и живеещи в малките градове и селата.
В България важността на енергетиката се обуславя от факта, че секторът е считан за стратегически за икономическото развитите на страната и националната сигурност, въпреки че в световен мащаб българският енергиен отрасъл е сравнително малък. Според участвалите в изследването пълнолетни български граждани енергийният сектор е трети по важност за икономиката на България (след секторите здравеопазване и земеделие). Въпреки че към момента въглищата и произвежданите от тях твърди горива са на първо място в структурата на производството на първична енергия в България, през септември 2020 г. в обществените представи доминира разбирането, че страната ни приоритетно трябва да развива чисти източници на енергия, а именно слънчева фотоволтаична енергия, водна енергия, вятърна енергия, слънчева топлинна енергия, геотермална енергия.
Цялостното възприятие и доминиращите обществени нагласи, регистрирани в настоящето изследване, свързани с развитието на енергетиката, показват, че за мнозинството от българските граждани нейното управление и развитие се определя по-скоро като отговорност на държавата, която трябва да осигури по-ниска цена на енергийните услуги за населението, като в същото време спазва екологичните изисквания. Разбирането, че развитието на съвременната енергийна система във все по-голяма степен ще зависи от съчетанието на високи технологии и екология, остава встрани от общественото внимание, което все така е съсредоточено върху цената на услугата, без да формира самостоятелно мнение за конкретните насоки и перспективи пред развитието на енергетиката.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
