Стефан Пройнов: Нумизматика и фрази свързани с монетите у нас и във вековете назад.Черен гологан не се губи. Стефан Пройнов: От къде идва названието Черен гологан не се губи? Гологан (на румънски: gologan) е народното название на медната монета от 10 стотинки, емисия 1881 година.
Диаметърът е 30 мм, а теглото – около 10 грама. Изработена е от метална сплав с предимно медно съдържание (Cu-Sn-Zn). Поради бързото потъмняване на медта скоро започнали да ги наричат „черен гологан“, откъдето произлязла и популярната поговорка: „Черен гологан не се губи.“ Из „България 20 век. Алманах“, под редакцията на Филип Панайотов.
Народът е давал звучни прозвища на първите си монети – най-общо „мангър“: дребна монета. 10-стотинковите е наричал „гологан“, „рупче“ е прикачил на 5-стотинковите.
Знае се такава поговорка: „Черен гологан не се губи“ – защото са били едри по формат, а медта бързо потъмнява. А монетите от 2 стотинки е нарекъл „каравелчета“ по името на министъра на финансите Петко Каравелов – заради държавническата и личната му пресметливост. Название като днешното нарицателно :”стотинкаджия” за някой, който е стиснат. Употребявани са няколко десетилетия, стар столичен вестник твърди: „Бакърените гологани послужиха за изливане кръстовете на независимостта“ през 1908 г.
В наши дни се срещат изключително рядко, те са нумизматична рядкост.
Стефан Пройнов: Аз не знам за медни монети от 1908г., но щом се твърди в стар столичен вестник тук може да има бяло петно в нумизматиката.
Има и други фрази свързани с античността. Например от къде идва фразата: „Парите не миришат” (lat. Pecunia non olet )? Твърди се, че фразата принадлежи на римският император Веспасиан (69–23 юни 79)
Като главен източник се посочва цитат от книгата на Гай Светоний Транквил „Дванадесетте цезари“ Когато сина на Веспасиан – Тит упрекнал баща си, че е обложил с данък и градските тоалетни, той взел шепа монети от ковчежето пред него, поднесъл ги под носа му и попитал: – Това мирише ли ти? – Не, отвърнал Тит. – А все пак, тези пари са от урината.
Това разказва: Светоний – Дванадесетте Цезари, Веспасиан 23(3) почти същото се потвърждава и в книгата на Дион Касий Кокцеан в книгата си “Историята на Римската империя“ 65.14. Малко известен факт е, че в дворът на Луи XIV в големите градини на дворците им във Франция е имало длъжност изпиквач.За да не препикават прекрасните градини аристократите е трябвало само да вдигнат ръка и ту-такси долита младеж с кофичка в ръка и така господата са се облекчавали, а бакшишът дребна монета са хвърляли в кофичката с фекалиите. Така фразата на Веспасян, че парите не миришат се завръща в едни по-късни времена, че парите нямат цвят и мирис и няма срамни пари.
Стефан Пройнов: Монетите са били неизменен спътник на хората от дълбока древност насам, но за съжаление в далечното бъдеще най-вероятно ще излязат от употреба с навлизането на електроните валути и виртуалните разплащания вече някой държави обмислят безкасовото разплащане и това е стъпка в тази посока.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
