Стефан Пройнов: Питам хазарт ли е нумизматиката в днешно време? Търговията с монети все повече прилича на хазарт – елементът на изненадата някак си доминира над познанието.
Стефан Пройнов: Искам да направя кратка ретроспекция на онези и сегашните времена. Търговията с антики и произведения на изкуствата, търговията с монети си е просто търговия, която макар и малко по-специфична почива на правила. Един добър търговец добре подплатен с информация не само кое какво е и колко струва, но кое на кого за колко трябва да продаде. В миналото добрият търговец трябваше да спазва елементарни, но важни принципи и правила, наруши ли ги бизнесът му страда, той страда и ако не се научи на дисциплина и самодисциплина просто парите му свършват и връщане в играта няма. На първо място след като му покажат монета той в първите секунди трябва да прецени дали е истинска или фалшива тази монета, защото лошата преценка води до директни парични загуби за него.
На второ място той трябва да охарактеризира монетата като качество и цена това на което днес казваме Грейдване, но и трябва да има в съзнанието си клиентът за тази монета и да знае колко точно може да получи за нея. На трето място в съзнанието си той има представа на кого и за колко ще я продаде сега идва момента за колко да я купи за да спечели от тази монета. Така се сформира офертата, а другото бе въпрос на пазарлък, сугестология, език на тялото и психология, другото бе така нареченият тарикатлък. Печелеше се от незнанието на продавача и натрупаните познания и информации за пазара на купувача. При закупуване на една монета тя може да се продаде в рамките на минути, часове или дни след покупката. Днес обаче основните козове на търговеца са иззети някак си. Аукционите продават лотове – с неясни снимки и описания като често в лотовете има подвеждащи снимки и закупуването на големи количества монети се превръща във вид хазарт.
Сертифициращите компании изземват функцията ви за точна преценка и сформиране на цена, оценката на монетата вече е в други ръце и малко като на хазарт започваме да се молим и да очакваме каква оценка ще ни даде грейдара. Тук пак като на тото даваш монетата и чакаш субективният фактор да бъде благосклонен да ви даде оценка дали ще е шестица или петица от тотото, а може и да е четворка. Ако монетата е чистена или манипулирана сертифициращата компания отказва да издаде сертификат и тази монета вече става непродаваема – щетите са за търговеца. Големите клиенти – колекционерите избягват да купуват голи монети това налага да се довери търговеца на сертифициращата компания, която е избрал. Времето е също огромен фактор до изповядване на сделка се чака много месеци само сертифицирането понякога отнема 4-5 месеца. Какво се случва с бързите обороти в търговията някой може ли да ни каже? Парите са пари и носят пари само когато са в оборот иначе се превръщат в съкровища. И ако монетите, които се купуват и продават са били съкровища то днес след целият този дълъг цикъл се превръщат пак в такива. Но оборотите ги няма, няма ги бързите печалби, които са горивото в търговията?
Губят се инструментите на търговеца да купиш бързо и да продадеш бързо така нареченото на жаргон да завъртиш парите няколко пъти и да донесеш голяма доходност, голяма печалба понякога сформирана от няколко по-малки печалби, но сумарно в края на годината като се направи равносметката да сме доволни от това, което сме припечелили. Някак си иначе разходите и инфлацията изяждат печалбата и на финала една от най-доходоносната търговия се превръща в хазарт с голям падеж на тегленето на тиражите. Кой превърна търговията в хазарт? Кой убива най-печелившият бизнес в търговия от краткотрайни активи в дълготрайни активи, понякога времето ги превръща и в пасиви?
И всички знаем, че пасивите се превръщат в разход и носят загуби. Най-силното оръжие на колекционерите и нумизматите е тяхното търпение да чакат и дебнат -те не бързат за никъде, но тези, който движат пазара могат ли да си позволят да чакат, могат ли да си позволят загуби вместо печалби – отговорът е НЕ – не е редно, защото това е в конфликт с всички принципи на търговията и правилата и принципите на пазарите на всички стоки без значение какви са те.
Стефан Пройнов: Добре, че не търгуваме с портокали и банани, че докато ги сертифицират ще им изтече срокът на годност – извинявам се за неточният пример. Може би трябваше да кажа онази приказка ”от чакането може да ми умре оная работа“. Просто елементът на хазарт в търговията ми идва в повече, а новият ритъм на търговия убива елементът на щастие. Търсиш с месеци, купуваш, чакаш митници, пратки, мита, сертифицираш и докато си дойде у дома вече си забравил вече даже не ти пука важната оценка – цифри, няма я тръпката и динамиката на пазара, няма ги оборотите, няма ги и търговците, вече и те ще намаляват и нумизматиката някак си лека по-лека си отива.
Ако искат да залагате парите си на тъмно по-добре да отидете на казино поне бързо ще разберете колко сте загубили или спечелили. Търговията трябва да бъде надпревара на знания и познания, сблъсък на късмет и невежество, ако щете, но бързият оборот е важен за търговията иначе всичко се превръща в много приказки на пазара в една хазартна приказка без край. Стефан Пройнов: Търговците трябва да търговци не комарджии.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
