Националният съвет за тристранно сътрудничество не успя да постигне съгласие за преизчисляването на пенсиите.
Имаше две предложения за това. Едното е на Корнелия Нинова и група народни представители от БСП, а другото – на „Продължаваме промяната“. Практически и двете бяха отхвърлени, съобщава bTV.
Министерство на труда и социалната политика (МТСП) не подкрепи идеите на БСП и ПП, защото „ще се получи така, че тези, които са работили на минимална работна заплата, с това обезщетение ще получат повече от трудещите се“.
Според зам.-министъра проф. Емил Мингов, необходимите допълнителни средства над предвидените се очаква да бъдат за 2023 г. – 54,7 млн. лв., за 2024 г. – 339,3 млн. лв., за 2025 г. – 925,4 млн. лв. и сегашният метод е за предпочитане пред несигурният.
Бившият социален министър Георги Гьоков обаче посочи, че в България няма адекватни мерки относно пенсионерите – нито като плащане, нито като заместващ доход.
Отхвърлен беше и проектозакона за обезщетенията за майчинство. „От гледна точка на това, което в България имаме като обществено осигуряване по отношение на майчинството, страната ние направила твърде много, отколкото други държави“, заяви проф. Мингов.
Според него това не способства за запазване на майките на работните места и това е отчетено в много западни законодателства, посочи той и становището на МТСП е, че принципът при определяне на обезщетението следва да се запази.
От Министерството на финансите също не подкрепят предложения законопроект, като мотивите съвпадат с тези на МТСП. От Националния статистически институт (НСИ) посочиха, че допълнителните средства ще бъдат в размер на 82 милиона лева.
Георги Гьоков се възмути, че на всичко се гледа от политическа гледна точка. „Всички хора се стичат в София за по-голяма работна заплата, в същото време в София няма детски градини и ясли. Всички говорим за демография, ама само говорим. Някой може ли да ми каже една мярка, предприета в България през последните 10 години, която да е реална в подкрепа на демографията“, обърна се Гьоков към вицепремиера Лазар Лазаров.
Тристранният съвет не одобри и Законопроектът, свързан с промени в Кодекса за социално осигуряване, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители от ДПС, който предвижда редовната наборна военна служба да се зачита за действителен стаж.
„Министерството на труда и социалната политика не поддържа законопроекта“, каза Лазаров. Според Министерството на финансите вносителят на предложението не е направил оценка на взаимодействието, т.е. колко ще струва това на държавата.
Националният съвет за тристранно сътрудничество не успя да постигне съгласие за промените в Кодекса на труда. От Българската стопанска камара (БСК) определиха Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители за повишаването на минималната работна заплата от 710 на 850 лева като „бъдеща предизборна кампания“.
Становището на Министерството на труда и социалната политика е, че размерът на минималната работна заплата е най-малкият критерий, който трябва да бъде следван, и че промените в законодателството следва да се установят в процедура заедно със социалните партньори. Министерството на финансите също не подкрепя законопроекта, защото той навежда на мисълта, че това е „един чисто административен подход“.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
