В последните дни на годината се свързахме с бившия конституционен съдия и бивш депутат от Гражданската квота на ГЕРБ Георги Марков за политически обзор на изминалата 2022 г.
Още през 2021 г. пред Епицентър.бг анализаторът международник предрече „избори до дупка“ и прогнозата му се сбъдна.
Ето най-важните акценти от днешното му интервю пред медията:
– България 2022 е много слаба и унизена! Арестът на Борисов ни върна 80 години назад.
– Страната ни е в институционална и партийно-политическа кома. Партиите са гроги. Силна ни е само русофобията.
– Предлагам: или като гърците да дадем със закон 50 депутата плюс на победителя в последните избори, или като Италия – 1/3 от депутатите да се избират мажоритарно зад границата. Но у нас такъв дебат не се води, затова Радев ще ни управлява до 2025-та.
– С авиолиния София-Скопие соросоидите от ПП се опитаха да ни утешат. Какво падение! Затова ни крещят по улици и стадиони в Скопие: въшки, татари и фашисти.
– Факт е, че сме си разпаднали държавата. Камерън и Орбан харесаха оградата на границата, която Борисов направи. При Рашков и Кирчовците тя рухна, загинаха граничари, полицаи.
– Санкциите не спряха войната, а вместо на руските глави те се стовариха на европейските.
– Бялото население в Лондон, Манчестър и Бирмингам е вече е под 50%. След 30 години тези страни ще се управляват от етнически партии.
___
– Годината си отива, Вие познахте,г-н Марков, че ще има избори до дупка, но те не решиха политическата криза. С каква България посрещаме Нова година?
– В новото хилядолетие България никога не е била толкова слаба и унижена! Силна ни е само русофибията. Арестът на лидера на опозицията ни върна 80 години назад(бел.ред. арестът на Бойко Борисов през април т.г от правителството на Кирил Петков)
– Защо казвате, че България е слаба?
– Достатъчни са само няколко факта. За партиите в парламента гласуваха едва 36% от избирателите. Цели 2/3 не искат и да ги чуят. Президентът също получи най-нисък резултат за целия преход – едва 1,5 милиона гласа. Цяла година Конституционния съд е не попълнен – и то с двама съдии, и то от квотата на Народното събрание. Висшият съдебен съвет е с изтекъл мандат и в непълен състав.
Партиите са гроги. Борисов едвам изтегли ГЕРБ до 600 000 избиратели, всички останали са под 500 000. С толкова навремето едвам се влизаше в парламента!
Не може да се формира парламентарно мнозинство. В Европа няма парламентарна република, която да е 6 месеца с президентско управление. България е в институционална и партийно-политическа кома.
– Как се излиза от такава „кома“?
– Лягаме и ставаме с ЕС, с еврозоната и Шенген. В тези държави обаче не гласуват машинно. При патови ситуации системните партии от ЕНП, ПЕС и Либералния интернационал формират коалиции и изолират несистемните играчи. Така днешният канцлер на Германия се беше гушнал с Меркел и бе неин финансов министър от социалистическата партия.
През 1990 година, по време на Лукановата зима, когато милиони от СДС бяхме срещу милиони от БСП и площадите се тресяха от народ, в името на България направихме коалиция и кабинета „Попов“. Така изкарахме зимата.
– Определяте страната ни като „унижена“. Защо?
– Ние се самоунижихме като клекнахме на Македония. Отрекохме се от общата ни история и се примирихме с езика на омразата. Не съм краен патриот, но съм гледал кадри как в Куманово посрещат Цар Борис III като свой.
С авиолиния София-Скопие соросоидите от „Продължаваме Прамяната“ се опитаха да ни утешат. Какво падение. Затова ни крещят по улици и стадиони в Скопие: въшки, татари и фашисти.
Оставиха ни извън Шенген. Вече не само Холандия, но и Австрия са против нас. Догодина в този хор ще се включи и Швеция. Меркел и колективният Запад казаха на мигравните: „Елате, ще се справим!“. Мигрантите дойдоха, а Европа не се справи. Много християнска кръв се проля в Германия и Франция, и то на малолетни, от „миграцията на ножа“. Сега ни обвиняват, че ние ги пускаме. Ами, да дойде НАТО и да ги спре.
Факт е обаче, че сме си разпаднали държавата. Камерън и Орбан харесаха оградата по границата ни с Труция, която Борисов направи. При Рашков и Кирчовците тя рухна, загинаха граничари, полицаи.
Втурнаха се с русофобия да се харесваме, ама и това не ни помогна в Брюксел!
– Г-н Марков, Вие живеете в Будапеща, има ли русофобия там?
– Унгария осъди войната, но 80% от унгарците са за ненамеса в конфликта под никаква форма. За разлика от нас, те са се били със съветските танкове през 1956 г., а премиерът Орбан е автентичен борец срещу комунизма и призова на 16 юни 1989 г. съветските войски да напуснат страната.
Въпреки това, в Унгария се въздържат от крайна реторика. Подобно е и в Австрия. Хърватският парламент отхвърли идеята на правителството украински войници да се обучават в страната. В Прага „Вацлавски намести“ многократно се пълнеше с народ срещу санкциите, както през 1989 г. по времето на Хавел. В Словакия пък русофобското правителство падна след вот на недоверие. Фицо, Матович или Пелегрини ще иглавят след изборите нов кабинет, който ще следва политиката на Орбан.
– Как изглеждат отвън нещата в България?
– Ние се задъхахне от русофобия, за да се харесваме на Американското посолство. Малко тъжно, все пак Русия ни е освободила, иначе Ердоган щеше да ни е президент. И малко смешно. По времето на соца ние бяхме най-големите ибрици на Москва. По-надупени от нашите другари нямаше. Дори Чаушеску отказа да влезе в Чехословакия 1968 г. и прояви самостоятелност. Днес децата и внуците на баш комунистическата номенклатура са първи соросоиди и американофили.
Някой беще казал за съветски танкове по жълтите павета. Чл 5 от договора за НАТО изключва такъв вариант, Слава Богу. Но стане ли, ще има посрещачи. Децата на другарите ще почнат да си вадят актовете за раждане като доказателство за лоялност.
Във всеки случай нито един соросоид няма да се самозапали, заради руските танкове като Ян Палах в Прага през 1968 г. Ние сме световни шампиони по раболепие.
– Споменахте падането на кабинета в Словакия. Пред Епицентър.бг още в началото на годината предрекохте, че правителствата в Европа „ще падат като круши“.
– Италия, Швеция, България, Дания, Естония, Словакия. Ред е на Чехия, където Бабиш ще се върне на бял кон.
Санкциите не спряха войната, а вместо на руските глави те се стовариха на европейските. Астрономическата зима едва започва и ще бъде най-тежката след Втората световна война. Ще има гняв по улиците на Европа.
На 3 януари Камарата на представителите в САЩ започва работа с ново републиканско мнозинство, което ще разследва Байдън-баща и Байдън-син за сделките в Украйна. Доказателствата са налице.
Видни републиканци искат одит на Зеленски и заявиха, че вече празен чек няма да има. Тогава доста европейски псевдолидери ще се почувстват доста глупаво, а хората ще им искат сметка за глупостта.
– Все пак идва Новата година, какво можем да променим догодина, за да излезем от този партийно-полотически тупик?
– Предлагам: или като гърците да дадем чрез промени в закона 50 депутата плюс на победителя в последните избори, или като Италия – 1/3 от депутатите да се избират мажоритарно, а бариерата за влизане в парламента за коалиции да е 10%.
Така тези две държави подходиха срещу изборите до дупка. У нас такъв дебат не се води, затова Радев ще ни управлява до 2025!
Не се води дебат и за изгонването на Сорос от България. И понеже няма да го направим, няма да се оправим. Политическата криза 2022 ще даде тежки икономически последици. През 2023 г. евро сме щели да приемаме – каква лудост! Всичката е Мара втасала, само евро монети не е резала.
– Европа ще се съвземе ли от мигрантския шок?
– Големият публицист консерватор, който често идва при Орбан, вече го каза в книгата си: „Странната смърт на Европа“. Този изключително умен англичанин скоро коментира във „Фигаро“, че християните в Англия вече са под 50% от населението, а бялото население в Лондон, Манчестър и Бирмингам е също под 50%. Мароканските фенове в Монпелие нападнаха френските и изгориха френското знаме. Явно добре са се интегрирали.
След 30 години тези страни ще се управляват от етнически партии. Орбан го каза: „1989 г. мислех, че Запада е нашето спасение, Сега мисля, че Централна Европа е спасението на Запада“.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
