Държавата все още не е уточнила дефиницията за енергийна бедност, за да се търсят механизми за подпомагане на домакинствата.
Кризата с дървата за огрев притеснила не на шега 78-годишната Василка Таскова от Старо село. Доставката заради голямото търсене се забавила с два месеца и сериозно ги оскъпила, съобщава БТВ.
“Наистина беше много трудно, защото в началото, като ги поръчах, бяха 105 – 110 лева, докато ги докарат. Има много желаещи, а дърва няма, няма кой да ги реже, да ги нацепи, и докато ги докарат станаха 150 лева”, каза пред bTV Василка Таскова.
Жената не получава помощи за отопление. Пенсията ѝ е малко над 500 лева, а четирите кубика излезли 600 лева.
Докато пенсионери като Василка чакат подкрепа от управляващите, държавата все още работи по понятието енергийна бедност. Все пак е ясно, че то ще включва три елемента – критерий за доходите, социален статус и имущество.
Експертите пък са категорични, че енергийната бедност, която засяга около 2,5 млн. души у нас, не се решава с даване на помощи, а с обновяване на сградния фонд.
“Дефиницията за енергийна бедност така както се обсъжда в момента, смея да твърдя, че е доста добра – тоест, когато извадим разходите за отопление на жилището от доходите, ако останем с доходи под линията на бедността, значи сме енергийно бедни и заслужаваме допълнителна подкрепа”, каза изпълнителният директор на Центъра за енергийна ефективност “Енефект” Драгомир Цанев.
Решенията на проблема, който се отразява на 40% от населението у нас, отдавна са ясни за специалистите.
“Има мерки, които подкрепят енергийната ефективност, мерки, които подкрепят подмяната на стари отоплителни уреди с нови, както знаете и прочутото саниране. Но според мен най-важното е хората да започнат да получават доходи, с които да могат да си покриват сметките за енергия”, каза икономическият анализатор доц. д-р Недялко Несторов.
Средно 19% от доходите на домакинствата у нас отиват за сметките за отопление.
“Най-богатите в България плащат около 10% от доходите си за енергия – толкова, колкото в Западна Европа плащат най-бедните в общество”, добави той.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
