Дискусията, по повод на това как да бъде определяна минималната работна заплата и доколко тя е справедлива в България, има дълга история, но сега тя се активизира с публикувания тази седмица от Комисията документ за консултации. АИКБ подчертава, че консултацията не цели нито едно от изброените по-долу действия, тъй като те са прерогатив единствено на държавите–членки. Всяко потенциално действие от страна на ЕК в тези области би било обжалвано легитимно в Европейския съд. Комисията НЕ цели:
Директно хармонизиране на равнищата на МРЗ в държавите – членки на ЕС;
Установяването на единен механизъм за определяне на МРЗ;
Определянето на равнище на МРЗ, тъй като това е прерогатив на свободно договаряне между социалните партньори на национално равнище и е съответно компетентност на държавите–членки;
Въвеждането на задължителна МРЗ в страни с високо покритие на колективното договаряне, в които определянето на работните заплати се договаря предимно посредством колективни преговори.
АИКБ намира много от цитираните от Комисията основания за започването на процеса на консултации за неоснователни и непропорционални. Например, основният мотив, свързан с нарастването на относителния дял на ниско платените работници – от 16.7 % през 2006 г. до 17.2 % през 2014 г. и на работещите бедни – от 8.1 % през 2005 г. до 9.6 % през 2018 г. АИКБ счита, че нито размерът (под 10–18 %), нито ръстът (под 1 пр. пункта за 12-13 години), на тези относителни дялове, оправдават подобна мащабна законодателна инициатива, която изисква сериозни административни и експертни ресурси от Комисията, държавите – членки и социалните партньори.
В България минималната работна заплата отдавна е закрепена в законодателството и има добре установени практики на социален диалог. Документът на ЕК поставя България сред отличниците в областта на справедливото определяне на минималната работна заплата по всички изследвани критерии. Нещо повече, ако прокламираната цел на Европейската комисия брутната минимална работна заплата да достигне навсякъде в страните – членки 60 % от брутната медианна заплата придобие задължителен характер, в България изглежда ще се наложи не да се увеличи, а да се намали размера на минималната работна заплата. За 2019 г. например, 60% от медианната брутна заплата е около 525 лева, а МРЗ беше 560 лева. АИКБ не цели такова намаление, а договаряне на МРЗ между социалните партньори.
За да допринесе за обективността на дебата АИКБ припомня, че точно в страните, където няма регламентирана минимална работна заплата, средно претеглената средна месечна работна заплата е по-висока, а безработицата е по-ниска. Причината за това е, че в тези страни работната заплата се договаря (както и други важни параметри в индустриалните отношения) между социалните партньори – най-често на ниво отрасъл, бранш или икономическа дейност. По този начин работната заплата се определя много по-прецизно и много по-адекватно на икономическата реалност, като се отчитат както интересите на двете страни (работодатели и работници), но и спецификата на съответните отрасли, браншове и икономически дейности. Представители на тези страни – председателят на Шведската конфедерация на професионалните работници, както и министърът на труда на Дания, вече се обявиха категорично против предприемането на всякакви действия от страна на Европейската комисия, които да засягат определянето на минимални работни заплати.
Държавите, където няма нормативно закрепена минимална месечна работна заплата, са: Австрия, Кипър, Германия, Дания, Финландия, Ирландия, Италия, Малта, Швеция и Обединеното кралство. В тях, по данни от 2016 – 2017 г., средно претеглената средна месечна работна заплата е с 66 % по-висока, а безработицата е с 40 % по-ниска, отколкото в страните, където има регламентирана минимална месечна работна заплата. Средната работна заплата е реален икономически показател, която говори за състоянието на пазара на труда, а не абстракция и политически инструмент като нормативно определяната минимална работна заплата.
Твърдението, че в повечето държави в ЕС има регламентирана минимална месечна работна заплата е подвеждащо. Разликата по брой заети е едва 5,5 % – броят на заетите в страни, които нямат регламентирана задължителна МРЗ, е 119 млн. души, а в страните, където има – 125,5 млн. души.
На основа на горепосочените факти, АИКБ подчертава, че в страните, където има много добре функциониращи системи за колективно договаряне на ниво икономическа дейност и съответно на ниво отрасъл, бранш или сектор (в зависимост от това кой термин предпочитаме), това се отразява по най-благоприятен начин на развитието на икономиката, а от там и на нивото на безработицата и на средната работна заплата. Липсата на регламентирана МРЗ също е следствие на съществуването на много добре работеща система за колективно договаряне на ниво икономическа дейност и на отраслово ниво.
Асоциацията на индустриалния капитал в България категорично ще настоява в своята работа при формирането на позиция на наднационалната, представителна пред Европейската комисия работодателска организация, в която членува – CEEP, за остро противопоставяне срещу каквато и да е намеса на Европейската комисия в процеса на определяне на работните заплати в държавите от Европейския съюз. АИКБ ще застъпва тезата, че свободното колективно договаряне на минималната заплата на нива отрасъл и икономическа дейност е най-добрият механизъм за нейното справедливо определяне, като припомня постоянно многобройните злокачествени дефекти на нормативно закрепената минимална месечна работна заплата, които всяка година идентифицира, описва и довежда до знанието на правителството и Народното събрание.
АИКБ настоява добрите практики в политиката по доходите да бъдат защитени и запазени. Настоява тези практики да бъдат прилагани и доразвивани и в България, а не да бъдат унищожени в целия Европейски съюз.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
