Стресът от привикването на българските партийни лидери на “Козяк” е висок.
Излизат всевъзможни дописки за ГЕРБ, за Радев, за ДПС, че щатските представители им се карат, размахват им пръст.
Натискът ще става още по-брутален.
Страната ни е прифронтова държава и се върви към грубо дисциплиниране.
Не би било толкова страшно, ако определените за надзорници не бяха се оказали толкова дразнещо неспособни за държавно управление. Това е голяма грешка, налагане насила на налудни надзорници.
В крайна сметка като са решили да правят интервенция, нека я направят с умни читави хора. Може ли да инсталират подобна бутафория!
Употребата на Радев като играчка в този държавен колапс е абсолютно позорна.
И опитът му да се скрие зад уж нормални правителства, чийто министерства се населяват от връзкари, любовници и натегачи, на които са дадени финансови енергийни трасета, е абсолютно срамен.
Радев не знае какво да прави с колапса, който сътвори.
Прикрива идиотщините на кабинета “Петков”, бивайки натискан от нападките срещу него. Всички са се сгънали от страх.
Но на Радев да му кажа, че ТЕ ще дойдат и за него.
Просто този човек никога не е имал стратегия, винаги е бил съветван лошо, за сметка на това си е въобразил, че се измъква много умно. Не, не се измъква.
За да направиш нещо, трябва да мислиш, а не да ти подават мислене.
Това с продукта на Радев (ПП), който много ни натискат да ни управлява, няма да свърши добре за България, тепърва ще нагнети високо напрежение в обществото и остър разпад вместо консолидация на народа около нов, толкова чакан проект.
ДБ яхнаха падането на ПП и си въобразяват, че ще бъдат контролния ограничителен бутон, така да се каже спирачката за ПП. Само че аз не вярвам, че тези хора могат да бъдат дресирани, облагородени и че в тях има добра линия.
Основното за тях е налудността, липсата на реалистични оценки за действителността, за това докъде може или не може. Тоест те могат всичко да предприемат без оглед на ангажимент към последиците за държавата.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.