„Атентатът“ на лъжливите овчарчета

в България

"Атентатът" на лъжливите овчарчета
„Народът български неслучайно е сътворил притчата за лъжливото овчарче.

Тоя, който измамно се тръшка, че стадото му е нападнато от вълци – в крайна сметка сам довежда вълците при стадото си. Тоя, който измамно вдига тупурдия, че животът му е заплашен, призовава истинската заплаха срещу живота си.

И никой няма да му повярва, никой няма да му се притече на помощ, когато вълкът се хвърли отгоре му.

С тези неща шега не бива. Има някаква вселенска забрана, има закон свише, който не позволява да се преструваме на жертви и да викаме за помощ, когато помощ не ни е нужна. Престъпим ли тоя закон, злото идва при нас. Лъжливото оплакване е вратата, през която му позволяваме да нахлуе.


Нашите деди и баби дори са забранявали да се произнасят думи като убийство, смърт, болест, чума, шарка и т.н. Смятали са, че самото им изговаряне насочва болестта и смъртта към нас и са ги заменяли с евфемизми. Недопустимо е било публично да се обявиш за жертва на нападение, ако нападение над теб не е имало. Ако лъжеш, че са те нападнали убийци, скоро наистина ще станеш жертва на убийци.
Advertisement

Казано е: не дърпай дявола за опашката!

Ако има капка здрав смисъл, Гешев незабавно трябва да прекрати тоя спектакъл. И след като стана за смях с измисления „атентат“, веднага да си подаде оставката. Да се потули далеч от политическия живот, да се скрие и да заживее като частно лице.

Отсега нататък всяка негова поява ще предизвиква смях и иронични подмятания. Институцията, представлявана от него, е окончателно компрометирана.“

„Знам, че Гешев няма да последва добронамерения ми съвет – и това всъщност ме радва. За България е най-добре тая шайка да дочака горчивата си участ на постовете си – на видело – а не да се спасява в неизвестност. И така ще бъде!

Да си играеш на „атентати“ е игра с огъня. Това е бумеранг, който неизменно се връща при лъжливото овчарче.

Бумеранг на съдбата!“

Милена Върбанова

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар