Уведомление за шофьора, че има издаден електронен фиш с глоба и трябва да отиде в КАТ да си го получи – такъв лист хартия искат да лепят пътните полицаи по врати на жилища или пощенски кутии, или по входовете на блокове и кооперации, ако нямат достъп до вътрешността на сградата, пише “Труд”.
Ако до 14 дни издирваният гражданин не се яви да си получи документите за санкцията срещу подпис, електронният фиш ще се брои за връчен. Това е описано в поредния проект за промени в Закона за движение по пътищата, писан в МВР и публикуван за обществено обсъждане.
Идеите да се лепят глоби по вратите, да се обяват “черни” списъци на табла в служебните помещения на КАТ, да се публикуват имената на собственици или номера на автомобили, снимани за нарушения – и всичко това да се смята за връчване на електронен фиш, са стари колкото самия електронен фиш, въведен през 2011 г. в закона.
Тези трикове непрекъснато се предлагат от една групичка “законотворци” от КАТ, които гледат да ги пробутат на поредния новодошъл вътрешен министър, като се надяват, че той няма понятие от административно-наказателен процес.
Юристи са категорични, че такова лепене на глоби по вратите, е недопистумо, когато става дума за електронен фиш, защото той е изключение в закона. Той има по-специален статут от обикновения акт за установяване на административно нарушение (АУАН), съставен от катаджия на пътя, по който после се издава наказателно постановление.
Електронният фиш се съставя в отсъствието на контролен орган и на нарушител по данни от автоматизирани технически средства и системи (АТСС), тоест – снимки от камери.
Служителите на МВР го издават след обработка на данните от въпросните АТСС на името на частния собственик или на управителя на дружеството, на което е регистриран автомобилът, без изобщо да се знае дали те за извършили нарушението.
До личното връчване на електронния фиш, човек няма идея за неговото съществуване, а след връчването и изтичане на срока за плащането или обжалването, електронният фиш автоматично се превръща в наказателно постановление.
Е, как гражданинът, ако е в чужбина за един месец например, ще научи, че са му лепнали на вратата на дома му уведомление, което след 14 дни се смята за връчен електронен фиш, а след още 14 дни автоматично става наказателно постановление?
В проекта е записано и още едно беззаконие, че за връчване на електронния фиш и лепене на уведомления по вратите, собственикът или управителят, трябва да се търсят на постоянния им адрес, докато в Административнопроцесуалния кодекс (чл. 18а, ал.8, т.1 и т.2) гражданите следва да се търсят на настоящия адрес, който често е различен от постоянния, а организациите – на адреса, с който фигурират в съответни регистри.
Единствената добра новина е, че досега текстът за лепене на уведомления по вратите е предлаган поне 5 пъти и нито веднъж не е приеман, от който и да е предишен парламент, най-вероятно няма да бъде приет нито от този, нито от някой следващ.
Проблем със стикерите за синя зона
Омбудсманът Диана Ковачева изпрати ново писмо до Столичния общински съвет във връзка с условията за локалното платено паркиране в София. Има много сигнали от граждани, които търсят съдействие от омбудсмана заради отказ за издаване на електронен винетен стикер за локално платено паркиране в синя зона.
Причината е, че хората не притежават свидетелство за управление на МПС, но в същото време притежават автомобил, с който при необходимост близките им ги превозват. Проблемът е, че колите им не могат да бъдат паркирани в близост до дома.
Омбудсманът обръща внимание, че в такова положение са поставени предимно възрастни хора, хора с увреждания и други, които ползват помощта на свои близки и роднини за придвижването си.
Диана Ковачева е категорична, че шофьорската книжка не е гаранция, че лицата, които отговарят на изискванията за локално платено паркиране, ползват активно автомобилите си. И настоява водещ за издаването на стикера да е фактът на собственост на ППС и адресът.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
