В последните месеци върви износ на хлебна пшеница към далечния изток и Северна Африка, като в момента на пристанището във Варна се товари кораб за Индонезия, съобщи Преслав Борисов от управата на Български фермерски съюз.
Купувачи на наше жито има в Тайланд, Египет, Йордания и други страни, предва СЕГА.
„Целият сектор обаче е в много трудна, дори опасна ситуация: сушата се отрази много негативно върху добивите, особено при царевицата и слънчогледа, съчетано с може би най-високите производствени разходи и като капак ниски цени“, коментира Борисов. На международните пазари хлебната пшеница са котира рекордно евтино – по 425 лв. за тон.
Купувачи се намират трудно поради спада в потреблението в международен мащаб и те натискат максимално надолу цените, допълни председателят на съюза Георги Стоянов.
От браншовата организация посочват, че в производителите са приземили очакванията си и вече осъзнават, че новите реалности налагат промени.
„Секторът би могъл да устои на предизвикателствата само като следва три линии: по-ниска себестойност, добро качество и редовни доставки към пазарите, на който се реализира българската продукция“, убеден е Преслав Борисов.
Според него при себестойността има много какво да се направи – от рентите до по-високата средна производителност.
Подготовката на партиди с еднакво качество още при самото прибиране до последващата заготовка и съхранение също крие значителен потенциал. Като обем българското производство не може да бъде лидер по обективни причини, но постоянното присъствие на пазарите, където реализира своята продукция, е от ключово значение.
В последните месеци всички политици говорят, че ще търсят пазари и земеделието е приоритет, а в същото време издаването на фитосанитарен сертификат от самата държава е с цена от два лева на тон, може би най-скъпият издаван по света.
Това е само малък пример за това как в детайлите по цялата верига има много какво да се направи, коментират от фермерския съюз.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
