Bultimes Info
Имотът е собственост на Министерство на културата, а възстановяването му от години се плануваше, без обаче да има реални действия. Изоставена на произвола, постепенно сградата, за която така и не успяха да намерят около 300 хил. лв. за реставрация и превръщането й в музей, постепенно рухна, а сега от нея са останали само основите.
Екип на Борба“ се натъкна на апокалиптична гледка на мястото на дома на един от главните апостоли на Априлското въстание, популярен и като Арбанасчето. В момента от кокетната някога сграда са останали само каменните основи, а достъпът до нея е ограничен от „джунглата“ наоколо.
Кметове и родолюбци от 6 български градове и села, с които е свързан Иларион Драгостинов, са сформирали и клуб, който носи неговото име.
И досега не е успял обаче да получи възможност да реализира идеите си, свързани с къщата и превръщането й в музей. Наследниците на самия Иларион Драгостинов са посочили в завещание, че тук трябва да бъде създадена експозиция, посветена на видния българин и на останалите 13 възрожденци, които са излезли от Арбанаси. Даже са предоставили вещи, книги и покъщнина.
За самата къща е ясно, че е правена още през 17-и веки е на възрастта на САЩ.
Тя е с характерната за Арбанаси архитектура. Оформена е от дялан камък и дърво. Правил я е Панайот хаджи Атанасоглу, който е дядо на Иларион Драгостинов – Арбанасчето, свидетелстват оскъдните документи за нея. Самият Драгостинов-Арбанасчето е една от знаковите личности, свързани с национално-освободителните ни борби. Роден в Арбанаси през 1852 г. и един от най-близките приятели на Панайот Волов и Никола Обретенов. Загива в битка с турците наа 10 май 1876 г. при сражение около прохода Вратник с потерята на Осман бюлюкбаши.
Бившият арбанашки кмет Тошо Кръстев многократно заявяваше, че към сградата има огромен интерес, но го е срам да упътва туристите нататък.
Вместо да привлича туристи, 4-вековната къща на Иларион Драгостинов в Арбанаси се срути
Сградата бе оставена на произвола заради ината на бивш губернатор в мандата на Симеон Сакскобургготски, който, нито я стопанисваше, нито пожела да я предостави на Общината, за да я превърне в музей.
В момента обектът е със статут на публична държавна собственост и е стопанисван от Министерство на културата. Според съседи подобно безхаберие от страна на държавата вероятно е умишлено, за да може да се препродаде имотът на безценица. Община В. Търново многократно е искала сградата да бъде деактувана, но на няколко пъти са й отказвали категорично. Впоследствие къщата е записана на Министерството на културата, за да се превърне в паметник, но на безхаберието.
Иначе Министерството на културата чрез бившето НИПК сега НИНКН (Национален институт за недвижимо културно наследство) от години не пуска Общинския план за старата част на Велико Търново.
Това е и една от причините десетки старинни сгради да се самосрутват, тъй като собствениците им са с вързани ръце да ги оправят. Съгласувателните процедури с държавната институция и единствен контролен орган пък се точат с години, а накрая притежателите губят неизменно битката с времето и бюрокрацията.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
