Нова трагедия: След Маричков при нелеп инцидент си отиде и епохалният режисьор Николай Волев

в България

След като миналата година известният режисьор Николай Волев пребори рака, нелеп инцидент отне живота му.

Режисьорът на едни от най-обичаните и български филми е паднал от прозорец на таванско помещение.

Това съобщи NOVA, цитирайки свои източници.

Няколко поколения зрители свързват името на Николай Волев със знакови за родното кино игрални и документални филми като „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Дом номер 8“, „Да обичаш на инат“, „Маргарит и Маргарита“.

Работил е като тухлар, тютюноберач, събирач на отпадъчно брашно в мелница, поливач на панели в бетонов възел, берач на зеленчуци в ТКЗС, уличен продавач на сладолед, екскурзовод, строителен работник, фотолаборант, преводач от български на английски, разпоредител в лондонския киносалон за кралски премиери „Одеон“, барман, чертожник, мияч на чаши в дискотека, художник на реклами, помощник-архитект, филмов монтажист, киноактьор, сценарист, режисьор и продуцент.


В автобиографичната си книга „Девствената проститутка“ описва перипетиите в своя живот, първите и по-късните си любовни трепети. Сред приключенията в житейския му път са псевдосътрудничество с ДС, бягство във Великобритания, брак с англичанка, завръщане в България. Между 1972 и 1976 г. прави документални филми за Българската телевизия като сценарист и режисьор. А от 1978 до 1991 г. работи в студията за игрални филми „Бояна“.

Роден е в София на 10 април 1946 г. През 1972 г. завършва кинорежисура в Лондонското филмово училище. Работил е като филмов монтажист, киноактьор, сценарист, режисьор и продуцент. Между 1972 и 1976 г. прави документални филми за Българската телевизия като сценарист и режисьор. А от 1978 до 1991 г. работи в Студията за игрални филми „Бояна“. Николай Волев беше удостоен с Наградата на София за цялостен принос в световното киноизкуство през 2006 г.

Да е светъл пътят му!

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.