Масово гимназистите не работят по специалността, която са учили в гимназия. Това показва Индексът на съответствието между професионалното образование и заетостта, представен в годишния доклад на Института за пазарна икономика за Регионалните профили за 2024 г., цитиран от СЕГА.
Въпросният Индекс показва съответствието между учащите в професионално образование по специалности и заетите с придобита професионална квалификация по сектори. Това съответствие е важен аспект и за пазара на труда, тъй като показва връзката между образованието и заетостта на местно ниво. Индексът тази година се влошава, макар и минимално – от 53.6 т. през 2023 г. на 53.1 точки през т.г. (от 100 възможни). На практика това означава, че професионалните гимназии не произвеждат в достатъчна степен нужните за бизнеса кадри.
Най-висок е Индексът на съответствието между професионалното образование и заетостта в Добрич (62.9 т.), Сливен (63.4 т.), София (59.4), Ямбол (58.9) и Плевен (57.8), а най-ниско – в Ловеч – 31.2 точки, Смолян – 34.8 т., Кюстендил – 35.1 т.
Леко понижение има при още два индикатора. Нетният коефициент на записване на населението в 5-7 клас намалява от 90.7% през 2022 г. на 89.9% през 2023 г., което вероятно означава увеличен брой на отпадащите ученици. Изборът на 5-7 клас е базиран на факта, че това е най-ниската образователна степен, при която се регистрира относително висок недообхват на образователната система. Най-висок е този показател в Смолян и Благоевград – около 94%, а най-нисък в Сливен – 78%.
Намалява и броят на студентите в колежи и университети на 1000 души от населението – ако през 2022 г. той е бил 33 души, през 2023 г. е 29.6 души. Наличието на голям брой студенти в една област е предпоставка за по-висока образованост на местната работна ръка и по-голяма атрактивност на населеното място.
Много леко увеличение се забелязва при относителния дял на второгодниците, който показва броя на учениците, които за втора поредна година са били записани в същото образователно ниво като предходната – за 2023 г. той е 1.2% при 1.16% през 2022 г. „Индикаторът показва качеството на образователните институции, поне що се отнася до способността им да създадат оптимални условия за възприемане на предвидения материал от страна на учениците“, казват от ИПИ, но реално той показва дела на повтарящите. Тук най-висок е делът на второгодниците в Добрич – 2.5%, а най-нисък – в Смолян – 0.3%.
Другите индикатори бележат известно подобрение. Делът на децата в детските градини се увеличава от 87.3% през 2022 г. на 87.9% през 2023 г. Най-голям е обхватът на деца в градините в Смолян (96.8%), Русе и Шумен (по 90.8%), а най-нисък – в Кърдажли (78%) и Сливен (74.8%).
По-високите резултатите от изптитие в училище през миналата учебна година се отразяват и на показателите, свързани с изпитите. Средният успех на НВО след 7. клас по математика се повишава от 35.3 на 42,9 точки (от 100 възможни). Средният успех от матурата по български скача от 3.93 на 4.30, а делът на оценките на матурата по български под „Среден“ 3,00 намаляват от 17.9% на 8.7% през 2024 г.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
