Bultimes Info
Обади се министър-председателят и ме уволни – другарят Орешарски”.
Това разказа пред БНР Ренета Инджова, бивш служебен премиер. През февруари 2014 година тя заема поста на шеф на Националния статистически институт.
Тя коментира съмненията, изразени от партия “Възраждане” относно статистиката на НСИ и докарването на числата до отговарящи на критерия за прием в еврозоната.
“Дължим вече не 27% от БВП, както беше преди четири – пет години, а почти двойно. Ако това продължава, ние ще бъдем един много желан партньор за прием в еврозоната, защото се превръщаме в задлъжняла икономика, която е хубаво да участва с всички в потъването.
Имаме си и хора в международните институции, които ще ни помогнат да усвояваме нови количества дълг. Дянков, който само съобщаваше какво предстои, вече е във Фискалния съвет”.
Ако се влиза в еврозоната, това е политически акт и трябва добре да се артикулира пред населението, смята още Ренета Инджова.
“Ако разсъждаваме дългосрочно – това е начин за вкарване на всички в системата на цифровите пари, което е един нов световен ред”.
Тя коментира и бойкота на големите търговски вериги.
“Пазарните принципи у нас се разбират много специално – като произвол и монополизъм в ценовата дейност на всички, които участват на пазара, най-вече веригите, които виждат България като едно прекрасно поле за безпроблемно увеличаване на цените, сравнено със страните, от които идват.
Българският сектор на земеделието се оставяше да бъде потискан от чуждите вериги и доставчици”.
Инджова заяви също, че, според нея, няма никакви регулатори.
“Институционалната им основа е пробита. Няма кой да задвижи тези механизми, а и никой не е заинтересован.
Бойкотът е гражданска форма при недействащи всички останали и трябва да продължава.
Ние не регулираме българската икономика. Тя е най-свободната. Тук всичко е възможно. Тя се е превърнала в спекула и мародерство. Това не е икономика по пазарни принципи”.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
