Вече сме ви разказвали за нея преди две години, но оттогава фермерката е успяла да модернизира фермата си – вече има нов трактор, който всъщност е от някоя далечна година на миналия век. Като мъжко момиче Мария успява да пребори проблемите на старата машина, точно както се бори с всички трудности и неправди в живота си.
“Това, че имам 200 овце и 200 дка пасище, ме прави богата пред държавата. Субсидията ми се смята като 100% печалба, въпреки че няма никаква логика това да е така. Истината е, че за да можем да оцелеем, да гледаме децата си и животните, със съпруга ми работим допълнително – той – основно в строителството, а аз нощно време съм пазач”, разказва овцевъдката.
Както и много други, овцевъдката изхарчва по-голямата част от субсидията през декември за храна на животните, разплаща дълговете и текущите разходи и трябва да изкара до Великден, когато почва да продава агнета, или до по-късно – когато започне да предава млякото си. Всъщност последното не е съвсем вярно, защото понякога животновъдите получават с месеци, че и с години по-късно парите си от мандрите.
Въпреки това Мария е твърдо решена децата й да не бъдат лишавани, да се образоват и да развият уменията и талантите си. Те са добри ученици, спортуват, а едната й дъщеря наскоро спечели национален ученически конкурс за есе. Есе, в което разказва за възхищението си към своята майка, за фермата и любовта към животните. Тези същите деца са лишени освен от детски надбавки, но и от стипендии.
Те обаче имат светлия пример от своите родители, а родителите им имат тях. За петнайсетте години фермерство семейство Петракови са натрупали много незабравими мигове – живот във фургон, изграждането със собствен труд на стопанска постройка, увеличаване на стадото, на семейството… и много неравностойни битки. Можеха ли да се справят по-добре? Зависи от аршина, с който мерите. Това обаче категорично не отменя въпросите към държавата.
“Аз наистина съм много богата. Да сме живи и здрави със съпруга ми ще си отгледаме децата и на инат ще продължим да си гледаме и овцете”, категорична е Мария Петракова.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
