Когато имате примитивна икономика, базирана на смяна на мръсни чаршафи, автотенекеджии и фризьорки – какво образование очаквате и искате?
В България няма поръчка за образовани хора и образованието не може да бъде ценност и средство за постигане на определени цели. Такива тежки, но правдиви думи каза във „Вечерното шоу на Слави Трифонов“ проф. Иво Христов.
Думите бяха казани по една от темите, които той коментира пред водещия Иво Сиромахов – тази за образованието.
Ето какво още каза известният социолог и преподавател в Пловдивския университет:
Днес питам моите студенти за Рембранд, а те ме гледат с празни погледи, не знаят откъде извира и се влива река Марица. Расте проста, тъпа и нагла генерация, но те не са виновни. Ние създадохме такова идиотско общество с всички произтичащи от това последици.
По-рано социологът проф. Иво Христов излезе с нова брутална дисекция на действителността.
От масовото пристрастяване към телефоните, през ситуацията в Европа и дори цивилизацията, в която живеем. Анализът му бе зареден с традиционния за него студен реализъм до степен песимизъм и липсата на изразени оптимистични тонове.
„Европа се движи към своя закономерен финал, независимо дали това ни харесва. Европа отвори вратите на ада вътре в човека. Във войните няма невинни. Някой пълнеше чашата на този жесток конфликт и сега е същото. Хубаво е да се гледа целия процес на пълнене на чашата, а не само на последната капка. Нещата са много по-сложни и не са черно-бели. Черно-бялото мислене води до липсата на мислене и ние вече сме там“, смята проф. Иво Христов.
Отнемането на възможността да създаваме светове води към нашето разчовечаване, каза проф. Иво Христов в лекцията си на първия дискусионен панел на Академия 2024 към Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми, който бе посветен на „Всекидневния хуманизъм“.
Според проф. Христов телефоните и смартустройствата ни „разтоварват“ от въображението и способността да си представяме, които правят човека различен от всичко останало в природния свят.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
