Историята трябва да бъде призната каквато е. Македония е една и тя е гръцка„. Това заяви гръцката евродепутатка Афродити Латинопулу от „Патриоти за Европа“ при обсъждането на доклада за Северна Македония в Европарламента. Тя е родена в Солун и се сята за автентична македонка.
Днес ще Ви говоря като македонка, защото съм горда македонка, истинска македонка, а не негодница, както безсрамно се рекламират днес жителите на Скопие. Какво беше Скопие? Парче земя, в което векове след уникалната, огромна, гръцка Македония на Филип и Александър Велики, някои славяни отидоха и векове по-късно произволно поискаха да бъдат наричани V. Mac (Велика Македония – б.р.). Съжалявам, но никога няма да кажа това име.
Това обаче е изопачаване на историята и реалността. И все пак това неприемливо тяхно искане беше приложено на практика от гръцкото правителство на Ципрас-Каменос. Акт на национална малоценност, който по същество дари език, етническа принадлежност и история на славянска раса, дошла в региона векове след златните страници на Македония, която по същество беше гръцка, смята Латинопулу.
За съжаление, настоящото правителство на Нова Демокрация, макар и да твърди, че ако му се даде възможност, би денонсирало това некачествено споразумение, настоява да не го прави, докато Скопие съзнателно заобикаля дори това презряно споразумение всеки ден. Стигнахме до точката, в която честта на истинската Македония и Гърция се защитава от българите, които реагират, и те са прави, защото знаят, че настоящият език на скопяните е български диалект, точно както етническата им принадлежност е българска.
Така че, ако искаме мир и добри отношения на Балканите, истината трябва да бъде възстановена. В противен случай те дори няма да мечтаят за присъединяване към Европейския съюз. Македония е една и е гръцка. Преживейте това, категорична е евродепутатката.
https://www.instagram.com/reel/DL7JfbCIwM6/?utm_source=ig_embed&utm_campaign=loading
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
