Разпространението на коронавирус в няколко германски кланици разпали дебата за лошите условия, в които много българи и румънци работят във Федералната република – не само в месопреработвателната промишленост. Макар да не се радват на същото медийно внимание, както например бежанците, гражданите на двете източноевропейски страни пристигат в Германия със същите намерения: да осигурят на семействата си по-добър живот. Но дали наистина децата им се чувстват по-добре в Германия? – На този въпрос се спира в обширна публикация "Нойе Цюрхер Цайтунг".
Когато не говориш езика
Швейцарското издание разказва за 4-годишната Мелиса, която миналата есен е пристигнала от Румъния в Мюнхен. Там тя обитава заедно със своя по-голям брат Мариус и двамата им родители жилище с площ от 30 квадратни метра. Оттогава Мелиса чака за място в детска градина. До преди пандемията момичето поне можело да излиза до детската площадка, където обаче трудно се е разбирало с другите деца, тъй като не говори немски.
Намирането на място в детска градина е предизвикателство за много семейства в баварската столица. Братът на Мелиса е ученик и малко след пристигането си в Германия е записан в специален клас за деца, които не владеят немски език.
Майката на Мелиса и Мариус също не знае езика. Със съпруга ѝ са в Германия от две години, но време за езика не им е останало. В интернет те прочели обява за работа в кланица, където два месеца ги лъгали, че ще им платят. После се заели с бояджийство, но скоро новият им работодател фалирал. Жената си намерила работа като камериерка, а съпругът ѝ – в строителна фирма. С помощ от работодателя те успели да наемат двустайно жилище и да изтеглят при себе си децата, които били останали при баба си и дядо си в Румъния.
В името на бъдещето на децата
Друг пример: 13-годишният Даниел пристигнал преди 4 години в Мюнхен с майка си. “Синът ми е даровит, това стана ясно още в Румъния, но там нямаше подходящо училище за него”, разказва жената. “Той направи три теста в мюнхенска гимназия, след което му предложиха едно от малкото места в класовете за надарени деца”.
Двамата първоначално живяли в кризисен център за настаняване на майки с деца, а след това минали през същинска одисея по намиране на жилище и работа. Но за учителката по професия, принудена да работи в хотели, домове за възрастни и в пекарни, за да свърже двата края, цената си заслужавала напълно: “Моят син има училище, което е подходящо за него”, казва тя.
Семейството не планира да се връща в Румъния, макар там да са всичките им роднини. Даниел иска да учи информатика или физика в Мюнхен.
Експлоатация и лоши условия на труд
Експлоатирането на работници от Източна Европа е обект на унищожителни критики през последните месеци. След като в редица кланици в Германия избухнаха огнища на коронавирус, вкл. в най-голямото месопреработвателно предприятие в страната – фирма “Тьонис” в Гютерсло, германските власти бяха обвинени, че позволяват на големите месопроизводители да експлоатират служителите от Източна Европа. Това доведе до сериозен дебат и законови промени, които забраняват на големите кланици да наемат работна ръка чрез посредници и така да заобикалят редица трудовоправни положения.
Тази седмица германският министър на труда Хубертус Хайл трябваше да пътува до Румъния, за да обсъди със своите румънски колеги предложените законови промени, както и защитата на румънските сезонни работници в германското селско стопанство. Заради разпространението на Ковид-19 и ръста на новозаразените в Румъния обаче, Хайл отмени своето пътуване. С румънската министърка на труда Виолета Александру ще обсъдят темата във видеоконференция.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
