Отпразнувахме заедно Съединението, добре.
Но хайде сега да се върнем към здравословното си разделение – на изправени и приклекнали, на свободолюбиви и мъртви души, на нехаещи и мислещи, на законопослушни и крадльовци, на грамотни граждани и невежи управници.
И аз например да запитам като журналистка, с извинение, а и като гражданка:
– Господа полицейски началници, колко още да ви чакаме да разкриете, както обещахте, виновните за окървавената сряда? Кой от вас допусна – от некадърност или по заповед – да пострадат мирно протестиращи и полицаи в непремерената жандармерийска атака? Кой внедри в протеста, наречен Велико народно въстание, трийсетината момчета с качулките и черните маски? Кой им позволи цял час да дефилират като терористи със скрити лица, да събарят кофите с боклука и да гърмят с пиратки – и то оглушително, на три крачки от внушителните сили на реда, строени с щитове над главите от сутринта и стоящи в неподвижно очакване – като римски легион пред сблъсък с бойни слонове в Африка?…Ами кой даде знак на жандармите да атакуват направо нормалните граждани, подминавайки чернодрешковците до шадравана, които се оттеглиха, хвърляйки камъни? И кои са поименно зле обучените униформени, които спъваха, влачеха, стискаха, душаха и удряха с боксове случайни хора в хаотичната паническа гонка?
Не коментирам, питам само. И отбелязвам, че лъжите – като тая на главсека на МВР, че в часа на полицейското насилие в Триъгълника на властта е имало само агресори и екстремисти – не минават. Ама никак. По една проста причина – очевидците на произвола са хиляди. И ако не сега, то все някога ще бъдат по законен ред изслушани и чути.
Анна Заркова, Фейсбук
Отпразнувахме заедно Съединението, добре. Но хайде сега да се върнем към здравословното си разделение – на изправени и…
Публикувахте от Анна Заркова в Вторник, 8 септември 2020 г.
<
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
