Опашката от посетители пред катедралата "Сан Марко" отново се извива чак зад ъгъла. На пръв поглед всичко е по постарому. Но при повторно вглеждане се вижда, че хората не са толкова много. На опашката те са поне на метър разстояние един от друг. И площадът пред катедралата е полупразен. Туристите постепенно се завръщат в града, но те далеч не са толкова много, както преди пандемията. Из града се чува най-вече немска реч и малко френска. Туристите от САЩ и Китай все още нямат право да влизат в Италия.
Преди пандемията Венеция се намираше пред истински колапс. Годишно градът посрещаше 24 милиона дневни посетители и отчиташе 12 милиона нощувки. Това доведе до абсурдно повишаване на цените, а населението на града постепенно спадна до 50 000 души. Поне 10 000 венецианци напуснаха старата част на града. Граждански инициативи от години се борят за повече жилищна площ под наем и ограничаване на туристическия приток. Градът дори смяташе да въведе туристическа такса на стойност между три и осем евро на човек, но след отлива, предизвикан от пандемията, решението бе отложено.
Първо наводнение, а после пандемия
"Такава ситуация не сме имали никога досега: бяхме двойно наказани – първо голямото наводнение през ноември и след това локдауна", казва Фабио Пила, който от 40 години работи като гондолиер. "Изкарвам най-много 10% от приходите, които съм имал предни години", казва той. Много от колегите му съвсем се отказали от професията.
Но не всички се борят за връщането на туристите. Архитект Джовани Леоне е председател на инициативата "Дове", обединяваща бизнесмени, занаятчии и жители на Дорзодуро, един от кварталите на Венеция. Тази инициатива иска да се превърне в контрапроект на масовия туризъм и да привлича повече млади студенти и местни хора към града.
"Венеция не е театрален декор. Тук човек трябва да дойде, да поживее, да се среща с хората и сам да види какъв е животът при нас", казва Луизела Ромеро, която работи като екскурзоводка и подкрепя инициативата "Дове". Никой от живеещите в квартала не е привърженик на неконтролирания наплив от туристи. Дори един продавач на сувенири от Бангладеш им се е наситил. Той признава, че сега продава много по-малко от преди, но от туристите, които пристигали с големите круизни кораби, така или иначе нямало никаква полза. Те само снимали сувенирите и си заминавали без да купят нищо.
Много от търговците страдат
На прочутия мост "Риалто", който е задължителен декор за снимка при всеки чужд турист, също е спокойно. Обикновено там човек едва се разминава от туристи. Сега голяма част от магазинчетата по моста са затворени. "Не зная дали ще оцелея до края на годината", казва собственикът на малък магазин за обувки.
Сред хотелиерите ситуацията също е критична. Андреа Меана ръководи малък хотел край фериботната спирка "Св.Тома". Хотелът иначе винаги е запълнен, а сега страда от недостиг на туристи, макар той да е понижил цените на нощувките от средата на юли, когато падна карантината. "Изкарваме само 15% от онова, което печелехме преди", казва той. Щастлив е, че семейството му има винарна, чиито приходи сега са добри, макар и да не успяват да компенсират всички загуби. Андреа Меана обаче е противник на въвеждането на туристически такси. Според него, градът трябва да остане отворен за всички желаещи, включително и за онези, които не разполагат с много пари.
Това лято Венеция е радост за окото
"Сигурно е, че животът ни вече няма да е същият. Но едно е ясно: нямаме нужда от круизните кораби. От тях – полза никаква, само дето унищожават лагуната", казва той. А най-големият проблем, според него, е това, че покрай платформи за краткосрочно отдаване на жилища под наем като Airbnb цяла Венеция се е превърнала в нещо като гигантски хотел. "Това трябва много бързо да се промени", казва той.
В момента във Венеция няма круизни кораби, а много от жилищата, отдавани през Airbnb, са празни. Градът сякаш преоткрива себе си. Едно е ясно: през тази есен Венеция е едно неповторимо преживяване.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
