Безумието при приемането на промени в изборните правила достигна своя връх.
Изненадващо мнозинството в парламента реши всички въпроси, които са от компетентността на Великото Народно събрание да могат да бъдат подлагани на референдум, пише Епицентър.БГ
Това означава, че с референдум може да се приеме чисто нова конституция, дори без да е имало Велико народно събрание, да се решат въпроси за изменение на територията на страната, промени във формата на държавното устройство и държавното управление, да се отхвърли непосредственото действие на конституцията и предимството на международното право пред националните закони. Това означава, че включително с референдум може да се зачертае самото Велико народно събрание от българската конституция.
С един такъв референдум може да се извади например България от ЕС, Съвета на Европа и НАТО, само като се гласува, че договореностите ни с тези организации нямат приоритет пред вътрешното право. Подобен проект при широко разпространения агресивен национализъм съвсем не е невъзможен.
На практика подмяната означава, че с референдум може да се подмени ВНС, без да е необходимо да се събират 160 депутатски подписа. За свикването на референдум е необходимо обикновено мнозинство в парламента – половината плюс един от присъстващите при наличие на кворум, т.е. най-много 121 гласа. Предложение за референдум могат да внесат една пета от депутатите (48 души).
Най-прякото практическо проявление от това е, че ако в началото на ноември управляващите не успеят да съберат 160 депутатски подписа за свикване на ВНС и приемане на нова конституция, това може да се направи само със 121 депутатски подписа за свикване на референдум за нова конституция. И така да бъде наложен дори и сегашният изключително неграмотен, срамен и опасен проект на конституция, доколкото гласуването на един такъв референдум ще е „за“ или „против“ ГЕРБ и присъдружните му партии, без мнозинството от хората да се чели проекта и да имат капацитет да оценят качеството му.
Този откровено противоконституционен текст бе гласуван на финала на второто четене на промените в Изборния кодекс в четвъртък, след като от ВМРО заплашиха коалиционния си партньор от ГЕРБ, че в противен случай ще оттеглят подписите си от конституционния проект.
По предложение на Искрен Веселинов и група депутати, внесено преди второто четене на закона, мнозинството в парламента премахна досегашната законова забрана за провеждане на национален референдум по въпроси, които са от компетентността на Великото народно събрание (ВНС).
Промените бяха прокарани чрез преходни и заключителни разпоредби на Изборния кодекс при гласуването на последния му текст около 14.00 часа днес. Законопроектът за промени в изборните правила бе гласуван в продължение на два дни от парламента, или общо 12 часа, отбелязва „Дневник“.
Според зам.-председателя на парламентарната група на „БСП за България“ Крум Зарков депутатите от ГЕРБ са клекнали, след като от коалиционния партньор са заплашили да оттеглят подписите си от „пишман проекта“ за нов основен закон.
Зарков смята, че политическото сметкаджийство, съчетано с неграмотност, вече откровено застрашава националната ни сигурност.
„Направиха възможно под въпрос да бъдат поставени – забележете! – изменения на територията ни; формата на държавно устройство и управление; непосредственото действие на конституционните разпоредби; спазването на международните договори, които страната ни е ратифицирала; неотменимостта на основните права на гражданите и въобще – цялата ни конституция! Накратко, за да продължат безотговорния си експеримент с изготвяне на нова конституция, ГЕРБ, по акъла на „патриотите“, практически се опитва отсега да отмени основния закон на България“, коментира Крум Зарков във фейсбук.
С това си решение парламентът удари дъното, заяви конституционалистът проф. Пламен Киров. Той е убеден, че текстът няма да мине през КС.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
