Бай Тошо: Истината, която всеки трябва да знае.
Проходът Хаинбоаз е построен от младите на бригадирски начела и не само с кирки и лопати и взривове
Когато започва построяването на прохода на републиката след 1948 година първата година се записва над 2000 доброволци, на втората вече са 18 000 хиляди младежи, които с доброволен труд и песни с радост са строяли за родината.
Проход на Републиката (до 1948 г. Хаинбоазки проход) е планински проход (седловина) между Елено-Твърдишка планина на изток и Тревненска планина на запад (части от Средна Стара планина), в Община Велико Търново, област Велико Търново и Община Гурково, област Стара Загора.
Дължината на прохода е 57,5 km, надморска височина на седловината – 698 m.
Проходът свързва долината на река Белица (десен приток на Янтра) на север с долината на Радова река (ляв приток на Тунджа) на юг.
Започва южно от село Вонеща вода на 357 m н.в. и се насочва на юг, нагоре по долината на Райковска река (десен приток на Белица). След 5,1 km, при село Райковци напуска долината на Райковска река, завива на юг-югоизток, след 2,8 km минава през село Мишеморков хан и след още 4 km се изкачва на седловината на 698 m н.в. От там трасето продължава на юг, надолу по долината на Пчелинска река (ляв приток на Радова река) и след 10,8 km достига до село Пчелиново.
Тук проходът следва вече долината на Радова река и след 9 km излиза от планината и свършва в най-западната част на Твърдишката котловина, северозападно от град Гурково на 322 m н.в.
През него преминава участък от 34,5 km от второкласния Републикански път II-55 (от km 22 до km 56,5), град Дебелец – Гурково – Нова Загора – Свиленград. Проходът е един от най-леснопроходимите в Стара планина, поддържа се целогодишно за движение на МПС и по него се осъществява най-бързата и пряка връзка от Румъния за Турция и Североизточна Гърция.
В края на 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война през прохода преминават част от руските войски, излизат в гръб на армията на Вейсел паша, която охранява Шипченския проход и в сражението при село Шейново турските войски са разбити.
След това за десетилетия удобният проход е изоставен и чак през 1946 – 1947 г. е разширен и покрит с трайна настилка (паваж) от първата в страната младежка трудова бригада. През август 2009 е завършен проточилият се 3 години ремонт на прохода, като днес той е отново отворен за движение. Извършена е реконструкция и в някои участъци – рехабилитация на пътя, и поради продължителните надлъжни наклони е отворена трета лента за движение.
В построяването на този колосален път в този планиски район взимат участие над 86 000 човека .
Днес всички тези ръководители на бригадирски движения и младежи са пенсионери повечето са покойници, но тези хора са знаели какво е родина, чест доблест и патриотизъм .
Днес когато си карате колата помнете, че комунистите построиха този път. Когато си пуснете водата у дома помнете, че комунистите построиха хиляди язовири. Когато си пуснете електричеството помнете, че комунистите построиха електроцентралите.
А днешните какво построиха?
Иначе плащате винетка за да се движите по комунистическите пътища.
Плащате тока и вода, а сега и ще плащате за дето вашите баби и дядовци са ви изкопали и кладенец на село.
Плащайте, но помнете, че всички тези пенсионери, които наричате „лош материал” са я построили тази родина, а не днешните политици.
Сега искам да ви попитам днешните деца на какво ще научат техните деца ?
Как да се пазят от дракони на шесто ниво ли?
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
