Какво се случи тази вечер в “ Панорама“?
Българският президент показа, че е лидер и войн – точно както пише в дипломата му от 2003г., издадена от Военновъздушния колеж “Максуел” в САЩ :
“Румен Радев е бъдещ стратегически лидер”, “воин от ХХI век, готов да спечели и да влияе на стратегическо ниво!”
Обективен и информиран Р.Радев демонстрира детайлно познаване на проблемите в България, без грам необосновано самочувствие или хвалби, толкова типични за байганьовските ни политици начело с Борисов.
Не това обаче, нито визията му за решаването на тези проблеми са най- важното.
Президентската институция остана единствената, която последователно и твърдо отстоява от началото на този президентски мандат до сега безусловната си позиция за необходимостта от изчистването завинаги на модела „Кой“ унищожил настоящето и прокудил децата ни по света.
Президентът каза ясно :“ Олигархията , независимо дали е на власт или не, има способността да се възпроизвежда.Т.е. не е достатъчно да се свали една партия от власт, а да се пресече завинаги възможността от регенерирането на порочния модел на управление. За това са нужни почтеност , компетентност и непреклонна воля.
Как започнаха протестите, които принудиха Европа да обърне очи към България – след нахлуването на прокуратурата в президентството.Такива безобразни нарушения на закона е имало достатъчно много.Но протестите започнаха точно след този , защото за пръв път в най- новата ни политическа история институция от такъв ранг застана на страната на българския народ. Последователно и категорично, въпреки ограничените си правомощия и политическа самота.
Мисля си, че думите на президента тази вечер ясно определиха качествата на тези, на които трябва да заложим в бъдещия си избор – почтеност, знания , компетентност воля в името на просперитета на България.Това са качества на лидер.Като българския президент.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.