Bultimes Info
Писмо на сурвакарче стигнало до мен. Ех Бай Тошо, докъде стигнахме, цяло село обиколих и една врата не ми отвориха дали от страх народа се изпокри, или бедност за да не дадат и последният си лев на някое дете?
Друг път ходихме на тайфи и навсякъде отворени врати, но сега заключени, гледам колите им отпред, а те катинар сложили с верига, това ли е моята родина? Погазихме най-светлата традиция сурваки, в която всеки душата си отваря за блага дума и пожелания за здраве и берекет.
Над 300 къщи съм обиколил, станах рано в 05 часа да съм с първите през новата година и честно да ви кажа нито един човек не можах да сурвакам. Какво стана с хората? Заключиха се заради пандемия, но традицията и фолклора забравиха за здраве, никой не отвори! Заключели домовете се, а с тях и сърцата си, душите им гузно надничат през прозореца, а съвестта им прошепва „тръгнаха си“.
Загубихме като от магия човешкото в човека и старите баби дето чакат с нетърпение някой вратата да им отвори и те бяха заключени в собствените им затвор. Не е лъжа нито сензация, а това е истинска трагедия, това е краят на една нация!
Разказах на местната магазинерка, че никой не отваря на сурвакаринът, а тя ми вика „нямат пари хората, нямат, за всичко са при нас и за ябълки, и за всичко“.
Бай Тошо: Вече никой планове за животът си неправи нито за догодина, нито до амина!
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
