Куната е националната валута на Хърватия. 1 EUR е равно на 7.4 куни. През последните години обменният курс е стабилен, като колебанията са минимални. За много хървати куната е и символ на националната им независимост. „С еврото ще сме по-добре. Ние си обичаме обаче куната – това е нашата национална валута”, казва харватка, цитирана от Deutsche Welle. Друг хърватин е на обратното мнение: „Не сме подготвени за еврото. Все още сме твърде слаби икономически. Може ще са ни нужни поне още няколко години”.
Вуковар е един от районите, които изостават икономически. Някога във фабриката за обувки в Борово са работили 16 000 души. Днес са едва 600, а от години заводът работи на загуба и разчита на държавно финансиране. Млади кадри няма. Те бягат заради ниските заплати. Продукцията се реализира основно на вътрешния пазар. Едва 20% са за износ. Ръководството на фабриката планира да увеличи износа за еврозоната и от тази гл.т. въвеждането на еврото ще е добре. „Приветстваме въвеждането на еврото, тъй като това ще ни доближи до клиентите ни и ще увеличи износа ни”, казва управителката Ванда Томич Дакович.
Една от основните причини досега да не е въведена единна европейска валута като разменна единица в Хърватия е скептичното отношение към това на местното население. Според много от хората заплатите ще се понижат, а цените ще се повишат. „Мисля, че ако приемем еврото животът ще поскъпне”, казва хърватин.
Хърватските политици не бързат с приемането на еврото. „Въвеждането на еврото все още се намира в процес на подготовка, но процедурата е задвижена. Надявам се това да не ни отнеме много време„, казва Барбара Оленик Станичич, член на търговска камара в Риека.
Хърватия е изпълнила изискванията на Европейския съюз за влизане в еврозоната, а през 2020 г. държавата може да реализира и първата конкретна стъпка към въвеждането на еврото.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
