страхът

Стефан Пройнов: Не смъртта е страшна – с раждането си тръгваме към нея, не смъртта е страшна, а животът. Страхуваме се, че времето не стига, а го прахосваме. Живеем в лъжа, защото сме устроени да приемаме това, което ни устройва, да виждаме това, което знаем, да чуваме когато ни изнася, да искаме нещата, които не ни трябват, да обичаме не