Бай Тошо: Партията рани, ние борим!

в Бай Тошо/България

Бай Тошо: Партията рани, ние борим!


По времето на Соца децата бяха стриктно следени от учителите по физкултура и което дете показваше спортни данни от най-ранна възраст бе насочвано към спортен профил отговарящ на природните дадености на личността. Сега един футболист се продава за 200 000 000 евро тогава не се търгуваше със спортисти, а те бяха хората, които носеха спортни отличия за страната си и гордост за своят народ. Освен в спортни умения децата от малки бях възпитавани в патриотизъм и родолюбие така медалите и купите, които носеха за страната си се превръщаха в национална гордост. Който е ходил в кампуса на Барселона, твърди, че това е най-добрата и перфектно организирана спортна школа в света. При това изключително продуктивна.

От създаването си до днес кампусът е изхарчил малко над 200 млн. евро за спортни бази, хотели, ресторанти, заплати на скаутите и треньорите, пътни, ток, вода и т.н. В същото време само цената на Лео Меси, който е прекарал там всичките си тийнейджърски години, е много повече от въпросните 200 млн. Нашите футболисти също тренираха в спортните лагери и дори достигнахме четвърти на световно първенство. Също като Барса и нашето училище си имаше хотели (наричани в онези времена пансиони), зали и стадиони, кабинети за селекционерите и методистите, учебен и медицински център, а ползваше и Научно-приложната лаборатория към тогавашния БСФС. Но защото днес разсъждаваме за храненето на днешните ученици, ще разкажем за знамения стол на Спортното. Той не блестеше с лукс, но по качеството на храната, подбора на продуктите и организацията на процеса можеше да се мери и с най-скъпия ресторант. Такива бяха партийните повели, защото всички знаеха крилатите фрази на Лютви Ахмедов – „Рънътъ, праи борбътъ“ и „Партията рани, ние борим“. Само Борбата да беше, ами Щангите и златните момичета в спортната гимнастика, в кой спорт нямахме шампиони? С тази разлика, че в онези времена не съществуваше днешният пазар на спортни таланти.

Училището до Гребната база в Пловдив е дало на света 8 олимпийски шампиони, колкото цели големи нации не успяват да произведат и до днес. Освен Стефка Костадинова, Николай Бухалов, Стоян Делчев, Асен Златев, Ваня Гешева и останалите великани през годините, там са обучавани стотици големи майстори в атлетиката, гребането, кану-каяка, гимнастиката, бокса и борбата, щангите, волейбол, баскетбола и т.н. По късно с идването на Демокрацията голям брой от нашите шампиони бях изоставени от държавата и някой отидоха в чужбина, а тези, които останаха тук мизеруваха забравени.

Бойците станаха мутри и смениха мотото си от ”храната прави борбата“ на „борим се за пари за да има какво да ядем“ и така започнаха друга борба за овладяване на зони за влияние и така дойде и първата организирана престъпност у нас, но не дойде организирането за спасяването на спорта. Разрухата продължи – децата не правеха сутрешна гимнастика, а спортните училища бяха закрити, държавата не искаше шампиони и упадъка бе в пълната си сила.

Спортът възпитаваше в здраве, а личният пример на нашите шампиони вдъхновяваше децата, но днес личният пример го няма, а спортът струва пари. Българската нация е силна и умна, но възпитанието в едни ценности се подмени! Днес децата нямат възпитанието и културата, нямат цели в животът си, а те са на телефоните и компютрите така няма как да имаме шампиони.

Строят се стадиони в обезлюдени села, строят се спортни площадки там където няма деца като това е умишлено да се крадат пари от еврофондовете, а децата за тях никой не мисли! Те нямат бъдеще у нас, добре смазаната машина за ученически бригади в чужбина ги обработва и ние губим не само талантите си, губим бъдещето си, защото младите хора са бъдещето на една страна, на една нация. Днес нито партията рани, нито държавата, днес плащаме кръвен данък с децата, които напускат страната ни и отиват да печелят не само медали за други държави. Всичко, което изградихме, вие унищожихте!

Вижте още от bultimes

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Бай Тошо

Отидете горе