Бай Тошо: Щяхме да сме едни от първите в ЕС

в Бай Тошо/България

Бай Тошо: Щяхме да сме едни от първите в ЕС


Бай Тошо и приятелят му баварския премиер Франц Йозеф Щраус планират впечатляващи реформи – приватизация, съвместни българо-немски предприятия и членство на България в Европейската икономическа общност.
ЦРУ следи под лупа приятелството и как Москва и Горбачов провалят всеки ход на двамата заговорници.
Защо за Кремъл Щраус е „опасен“ човек, който трябва да бъде компрометиран и още интересни разсекретени разкрития, четете в следващщите редове.
Как Горбачов провали тайния план на Т.

Живков да изпреварим Източна Европа
Заедно с баварския премиер той разработва секретна програма за един много по-различен преход.
Година и половина преди да падне от власт, Тодор Живков и министър Стоян Овчаров са разработвали секретен план как България с ударни реформи и инвестиции да изпревари останалите страни от Източна Европа.
Перестройката е в ход, но Живков търси вариант, при който да запази властта си, а икономиката плавно да мине на пазарни релси. За целта министърът предлага да подготви програма за приватизация, като по доклада му за преустройството на икономиката има дори решение на Министерския съвет.
Преди това обаче Живков дълго се колебае. Очевидно е, че ако той не подкрепи подобна идея, тя няма шанс.
„Въпросът е да бъде убеден“, обясни пред „168 часа“ човек, запознат с дилемата тогава.
По различни канали информация за подготвяните реформи стига до съветските наместници у нас. Затова те съобщават в Москва: „Живков иска да въвежда капитализъм в България!“
Паралелно с това в партията се активизират сили, които са против подобни идеи.
Това обаче съвсем не е единственото прегрешение на Живков пред Кремъл. Заедно с приятеля си баварския премиер Франц Йозеф Щраус той подготвя план, с който Германия, а не СССР ще дирижира прехода у нас.
Живков и Щраус се договарят за огромен пакет немски инвестиции в България – те ще влязат в страната по линия на съвместни предприятия, но и по линия на предстоящата приватизация.
Мащабът на планираните вложения е умопомрачителен – според очевидци те могат да достигнат няколко милиарда марки.
„Канцлерът Хелмут Кол бе дал указания на Министерството на финансите да започнат разговори с нас – обясни участник в преговорите.
– Във връзка с този план имахме три срещи.
Целта бе да уточним какво точно как да се направи, за да може решението за този пакет да мине през техния парламент. Всичко бе измислено до последния детайл, но 10 ноември 1989 г. промени всичко.“
За обещаващата идея на Живков и Щраус свидетелстват няколко случки.
Първата е, че генсекът се договаря с баварския премиер да се създадат българо-немски джойнтвенчъри.
На среща с немските индустриалци Живков произнася такава реч, че преводачката на няколко пъти се обръща към наш министър, за да го пита дали да продължи да превежда едно към едно думите на Първия.
Той кимва „Абе, ние отгоре пишем социализъм, като лозунг – смее се Живков пред немския бизнес. – Обаче отдолу си е жив капитализъм.“ Думите му са по повод на току-що въведения Указ 56, с който на колективите се дава свобода сами да управляват предприятията си.

В края на изявлението си пред немските индустриалци Живков завършва с още по-шокиращите думи, че българите при всички случаи ще предпочетат немски стоки и продукти.
„Имаше готовност от страна на баварски компании да създават смесени дружества с наши фирми – разказа пред „168 часа“ преводачът на Живков Тошко Тошков. – Конкретни разговори се водеха за съвместно предприятие с един от големите производители на колбаси в Бавария. В тях участваше и Огнян Дойнов. Идеята беше баварски компании да създадат смесени предприятия у нас. В мое присъствие Живков не е поставял въпрос пред Щраус за заеми.
Двамата си имаха пълно доверие, а и докато Щраус бе жив, България бе в добро финансово състояние. До началото на 1988 г. всички искаха да ни дават заеми, защото ние си покривахме всички дългове. Западът, Германия нямаха никакви притеснения да ни дават кредити, но в началото на 1988 г. ситуацията се промени.“ Причината е, че Горбачов отказва да работи с Живков и поетапно всички, които преди са искали да ни предоставят кредити, вече отказват.

Паралелно с това Горбачов реализира плана си да „доведе до крах социализма“, както ще признае години по-късно. От началото на мандата си през 1985 г. той поръчва на България различни стоки, най-вече от военнопромишления комплекс, които впоследствие отказва да плати. Това е неговият опит да накаже страната, която при предишните ръководства е ползвала СССР като суровинен придатък и е „живяла над своите възможности“.
Освен това Горбачов е още по-ядосан на Живков заради приятелството му с Щраус, когото той не понася. Това е човекът, който още от 50-те години като военен министър опитва да разположи ядрени оръжия на територията на Германия. Като премиер на Бавария Щраус е последователен, а Горбачов не иска СССР да е враг. Напротив, съветският лидер държи на всяка цена той да оглави промените и всичко в Източна Европа да става така, както той каже.
Живков е наясно, че не може да работи с Горбачов и търси друг план за спасение на личната си власт и на страната. Затова в края на лятото на 1988 г. с Щраус провеждат дискретни разговори в една от ловните хижи в България.
Щраус отново развива концепцията си за Обединени европейски щати. На тази тема той вече е издал книга
„Големият дизайн“, в която е изброил предимствата на идеята си.
„Задълбочени разговори не са водили, но и Живков поддържаше тази теза“, казва пред „168 часа“ преводачът Тошков. Той е бил единственият очевидец на тази среща, тъй като и Живков, и баварският премиер са му имали пълно доверие.
„Когато Щраус говореше за обединяване на европейските страни и сближаването им, между него и Живков имаше взаимно разбиране“, уточнява Тошков. Според него баварският премиер смятал, че България има водещо място в този проект като една от най-стабилните социалистически страни.
Това се потвърждава и от Фридрих-Вилхелм Ротенпилер, който тогава е бил в делегацията на премиера.
Според него в последния разговор в края на лятото на 1988 г. Щраус казал на Живков, че комунизмът не може да се реформира, че единствено смяната на системата ще отвори нови пътища към бъдещето.
Неочаквано за всички Живков потвърдил, че събеседникът му е напълно прав. Веднага след това той попитал какво трябва да направи България, за да стане член на ЕС. Според Ротенпилер Щраус първоначално помислил, че става дума за грешка в превода и попитал какво има предвид, а Живков отговорил с категоричен тон, че
България трябва да стане член на ЕС
След което двамата започват да обсъждат концепции как може да стане това.
Първата стъпка е Щраус в своето изказване на международен форум у нас да очертае потенциалните възможности и конкретни направления, по които Изтокът и Западът да се обединят в едно цяло. Нещо немислимо дотогава за яростен антикомунист.
На въпрос на „168 часа“ каква би била съдбата на България, ако планът на Живков и Щраус се бе реализирал, човек от обкръжението им бе категоричен: „Щяхме да изпреварим всички останали в ЕС, приватизацията и реформите щяха да започнат по-рано, икономиката работеше, предприятията имаха своите пазари и нямаше да се продадат на безценица. Германия планираше огромни инвестиции у нас и преходът щеше да протече по съвсем друг начин.“
Горбачов обаче има друг план – крах на социализма, който България преживя по особено болезнен начин.
КГБ към ДС и ЩАЗИ: Компрометирайте приятеля на Живков – ястреба Щраус!
Защо въпреки предупреждението Живков поема риска да се среща с „опасния“ човек
В Москва не одобряват приятелството между Тодор Живков и баварския премиер Франц Йозеф Щраус. За тях германецът е най-свирепият ястреб в Европа. За това се разбра неотдавна, когато излязоха разсекретени материали, че КГБ е давал разпореждания на ЩАЗИ и ДС да го дискредитират.
Целта е била по този начин да се създаде благоприятен международен климат за СССР и неговите съюзници.
Щраус е най-близкият съратник на канцлера Конрад Аденауер – неговия стратег
Всъщност двамата мъже чертаят балансирания подход, който Германия следва и досега.
„Ще превърнем всичко в нашата външна политика, развита от Аденауер, в традиция, която ще ни спаси от неприятностите на германската история. И от изолацията между Изтока и Запада, които отново и отново раждат нови катастрофи – за нас и за нашите съседи“, казва Щраус през 1957 г. Още тогава за Щраус Европейската федерация е ключов въпрос. Причината е, че само в една обединена Европа всички германци ще могат отново да се обединят, Германия ще има шанс да си върне териториите до 1945 г., които вече са в Полша, а немците в Беларус и Полша ще са свободни да живеят, където пожелаят.
Освен тази националистическа мечта Щраус иска чрез Обединена Европа да даде сигнал на всички малки народи, че те вече няма защо да се страхуват от Германия. Когато тя е интегрирана в подобен политически, икономически и военен съюз, няма как да представлява заплаха за никого.
Идеята на прогресивния германец е отбраната и външната политика да се ръководят на европейско федерално ниво, а всички останали сфери да се определят от отделните правителства на страните членки.
Щраус е високообразован – изучавал история, класика, немски език и икономика, той си дава сметка, че целта на живота му е да обедини германците, а това може да стане само в една обединена Европа.
„Трагедията на германската политика и катастрофата беше заради избора на грешното място в световната политика, преувеличената оценка на собствените сили, без съюзи или с грешни съюзи
– смята Щраус. – Т.е. политиката на совалка между Запада и Изтока, която ни вкара в Първата световна война (…), във Втората световна война – и двата пъти завършили с катастрофи (…). Следователно, ако човек се опитва днес да определи нашето място, трябва да е наясно, че може би първото условие да няма трета катастрофа през този век е ориентацията на нашите политики към Европейския съюз и към европейско-атлантическата общност за сигурност.“
Той още през 1965 г. отбелязва, че „Германия се нуждае от Европа повече от която и да е друга държава“.
Тъй като на Германия й е забранено да има ядрени оръжия, Щраус като министър на отбраната през 1956 г. прави сложно споразумение с колегите си от Франция и Италия. Той организира всичко перфектно – трима министри католици подписват договора в Рим, където е основана Европейската икономическа общност, при това точно след Великден. Идеята на споразумението е разходите за производството на ядрените бойни глави да се поделят по 45% за Германия и Франция, а Италия да поеме 10 на сто.
Всичко върви по план, но Великобритания и САЩ се притесняват от варианта Германия, която току-що са победили, отново да придобие свръхмощни оръжия.
Така с идването на Шарл дьо Гол споразумението е прекратено, защото той смята, че Франция може сама да развива ядрената си програма.
В САЩ обаче ситуацията се променя, когато за президент е избран Джон Кенеди. Тогава Щраус и Аденауер отново лансират пред него идеята си Франция, ФРГ, Италия и страните от Бенелюкс да имат свои балистични ракети със среден обхват.
За Москва това е червен сигнал „Внимание“, защото идеята на Щраус е точно по границата с Източна Германия да има разположени „Пършинг“-и.
Тъй като Великобритания е твърда опозиция на тази идея, тогава Щраус предприема друг ход – започва да лобира за европейска отбранителна общност със своя ядрена стратегия, като втори център на НАТО.
За Дьо Гол това е утопия, но Щраус не се уморява да лансира идеята си за трансатлантическа суверенна супердържава – федеративна Европа, която суверенно командва своята ядрена сила и по този начин може да осигури собствената си отбрана, точно както Великобритания, Франция и САЩ го правят в новия ядрен свят.
От тази гледна точка Щраус е един много опасен човек за СССР.
Той е стопроцентов ястреб, който не само иска да обедини Източна и Западна Европа, а и да осигури ядрен арсенал за тази суперсила. В плана на Щраус на СССР е отредена ролята на империя, която губи територии и ще бъде възпирана с адекватни атомни оръжия.
За целта Щраус решава да се запознае с по-прогресивните соцлидери и да им представи плана си. Единият от тях е Живков. Преводачът Тошко Тошков сподели, че за първата им среща Щраус закъснял и пристигнал притеснен: „Живков веднага го успокои с думите: „Г-н Щраус, толкова се радвам, че закъсняхте, защото много исках да ви поканя на един обяд. Всички по света знаят кой е Щраус, какви позиции отстоява и какъв правоверен комунист е Тодор Живков, така че никой в нищо няма да ни заподозре. Заповядайте да обядваме“. Щраус се отпусна и така започна. Един час разговаряха, след което Живков го покани да посети България, като подчерта, че обича да ходи на лов, знаеше, че това е и хобито на Щраус.“
Двамата са амбициозни, обединени са от общата идея да измъкнат Източна Европа от влиянието на Москва, но Горбачов има друг план и в крайна сметка той побеждава.
Смъртоносното приятелство между Тодор Живков и Щраус
Последното посещение на Франц Йозеф Щраус у нас е в края на септември 1988 г. На тръгване той се качва в самолета си, който сам пилотира. С него е личният му лекар българинът д-р Аргиров.
По време на визитата самолетът е под най-строга охрана от нашите служби.
По-късно докторът ще разкаже пред свой български приятел, че когато са на 11 хил. м височина самолетът се разхерметизира. Големият въпрос е как е възможно това? На летището в България самолетът през цялото време е бил под наблюдение.
Лекарят казва, че самият той е изпаднал в безсъзнание.
„Когато се събудих, на около 1500 м видях, че Щраус без проблем управлява“, спомня си той. Въпреки инцидента баварският премиер успешно каца.
Седмица по-късно той решава да отиде на лов. Малко преди това д-р Аргиров го прегледал и констатирал, че е в идеално здраве и отлична форма.
Малко по-късно на Щраус му прилошава, откарват го в болница и там умира.
Секретен анализ на ЦРУ: Горбачов проваля отношенията на Живков с Германия
Последният съветски лидер: Този иска да превърне България в малка Западна Германия, така ли?
„168 часа“ откри анализ на ЦРУ от февруари 1985 г. за опасната политика на сближаване между България и Западна Германия.
В нея се констатира, че желанието на източноевропейските страни и „най-вече на Източна Германия, Унгария и България да поддържат диалог със Западна Германия окуражава Бон да развие по-близки отношения с тях въпреки очевидните опасения на Москва“.
„Независимо от това Москва имаше ясна роля в отлагането и провала на визитите в Западна Германия на Ерих Хонекер и на Тодор Живков“, отбелязват експертите на ЦРУ. Според тях в отношенията с Източна Европа Бон не може да игнорира съветските интереси.

Всичко започва, когато Източна Германия договаря заем от Западна Германия в размер на 330 млн. долара. „Два дни след като Бон съобщава, че гарантира за кредита, през юли вестник „Правда“ публикува статия на ветерана в отношенията с Германия Лев Безименски – пише в докладната на ЦРУ. – В нея той предупреждава, че Бон се опитва да подкопае суверенитета на Източна Германия, „използвайки икономически лостове и политически контакти“, „искайки концесия“ върху „въпроси на принципите“.“ Според анализа „Правда“ повтаря атаката и на 2 август с неподписан редакционен коментар.

„През септември Хонекер в отговор на съветския натиск отлага отдавна уговорената си визита в Западна Германия, планирана за края на месеца – пише в доклада на ЦРУ. – Малко след това Живков съобщи, че той също не е в състояние да отиде в Западна Германия през септември, както е планирано. Живков направи изявлението си един ден след срещата с члена на съветското политбюро Горбачов в София.“ (По това време Горбачов идва тук като човек, който само след няколко месеца ще бъде избран за генерален секретар на ЦК на КПСС.)
Според ЦРУ причините за реакциите на Москва са, че Западна Германия се налага като водеща европейска сила, която настоява за планиране на Европейската отбрана, а агресивната й политика по отношение на Източна Германия и други страни в съветската орбита изнервя Кремъл.
От друга страна, американското разузнаване посочва, че източноевропейските страни се притесняват от ескалацията на напрежението между СССР и САЩ и не искат заради това да жертват своите отношения със Западна Европа.

Резултатът от всичко това е, че Живков на свой риск решава да продължи контакта със Западна Германия чрез премиера на Бавария Франц Йозеф Щраус. Постепенно отношенията им прерастват в приятелски, но за Живков това е още една голяма черна точка пред Москва. Едва по-късно ще стане ясно, че всеки опит България да се интегрира в Европа проваля плановете на Горбачов той да оглави промените, но само след като доведе системата до тотален крах „Горбачов обвиняваше Живков, че иска да създаде от България малка Западна Германия или Япония, въпреки че той никога не е заигравал на антисъветска вълна“, твърди Тошков. Независимо от това в Москва до последно подозират Живков в задкулисни игри.
„Причината е, че той отстояваше линията си и искаше да извлече от всички страни максималните ползи за България – дали ще е от Западна Германия, Франция или СССР, за него нямаше значение“, спомня си Тошков.
Живков обаче рискува и договаря с Щраус съвместни предприятия, въпреки че знае, че Горбачов вече е провалил съвместния проект за Завода за тежко машиностроене в Радомир с японския гигант „Кобе“. Идеята е в него да се правят машини на световно ниво, но Горбачов, вбесен от тази поредна забежка на България към Запада, вдига грандиозен скандал на Живков. Съдружието с „Кобе“ е прекратено и делът им е даден на руснаците, а резултатът е, че перспективният проект е погребан.

Това обаче не отчайва Живков, а той с още по-голямо настървение търси възможности да измъкне страната от сценария на Горбачов за фалит.
За разлика от Живков Ерих Хонекер е бил по-предпазлив. Той е поддържал таен контакт с Щраус още от 1983 г. Едва наскоро бяха разсекретени документи, че той се е притеснявал, че Москва ще реагира негативно. Молбата му към Щраус била да започне икономическо сътрудничество между двете страни. Очевидно тези отношения са били тайна от най-висок порядък, защото в течение на разговорите са били само двама от сътрудниците на Хонекер. Той се е опасявал, че ако проведе обсъждане в Политбюро, плановете му веднага ще бъдат осуетени от Москва.

Бай Тошо: Тогава Русия ни спря сега ЕС не дава, а за САЩ сме само донор на злато и плац за бази.

Вижте още от bultimes

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Бай Тошо

Отидете горе