Стефан Пройнов: Иманярите преследвани преди, преследвани и сега!

в България/История

Стефан Пройнов: Иманярите преследвани преди, преследвани и сега!


Стефан Пройнов: Иманярите с един живот в тайнство и конспирация, един живот отдаден да ходиш да търсиш михаля. Обикновено за имане се говори след третата ракия като почти няма село или град където да не се говори къде има заровено имане и все големи, все едни и същи истории за златото на Вълчан Войвода или Поп Мартин, или на някой хайдутин местен. Легенди много, разкази от стари хора, от стари времена събития пречупени през призмата на човешкото въображение. Веднъж намерили злато, дори една паричка, те остават заразени за цял живот. Златото умът поболява като не ли заради злато войни са се водили в античността и до ден днешен?

Нима заради злато кръв не се проливала? И сега е така, пустото имане блазни алчността, а тя е зъл съветник. Иманярите през комунизма бяха преследвани от закона, а закона се прилага от милиционери като те работят за заплата и те са хора. Те обработват информация кой с кого се среща и какво търсят на какви доказателства почиват техните действие и зад всяко действие има мотив. Мотивът на някои милиционери обаче да се престарават е същия. И така почти няма иманяр, който да не е арестуван и по затворите ги вкарваха, само че уж за политически причини и ги наблюдаваха, профилираха и знаеха всичко за тях. Много от тях бяха бити за да кажат за скрити карти или къде се намира съкровището, което търсят. Днес в условие на Демокрация нещата са по-различни.

Иманярите имат машини – детектори за метал, имат дронове и ДЖИ ПИ ЕС системи, които могат да те отведат до всяка точка на света. Имат високопроходими автомобили, с които могат да достигнат и най-затънтените места в Балкана. Днес обаче също са преследвани, защото мотивите и на иманярите и на полицаите си остават едни и същи – жажда за злато и желанието за бързо забогатяване. Алчност тя движи светът, тя е тази, която променя съдбите за добро или зло вие сами преценете? Стефан Пройнов, експерт на антично и древно изкуство, твърди, че при него са идвали много иманяри някои с карти, други със снимки на предполагаеми места и знаци така наречените нишани. Хората вярват в легенди и предания, но във всяка лъжа има и по зрънце истина стига да умееш да пресееш зърното от плявата. Работата ми е, казва Пройнов, е свързана с дискретност най-малкото от уважение към доверието на хората, историите са сходни и си приличат в повечето случай търсят монетарници или хазни, или натрупани хайдушки съкровища, но има и такива, които търсят разсипи на монети от древността разнесени от плуговете на трактори или от някой планински бързей, всеки търси гърнето.

Днес има иманяри с по-солидни знания от археолозите, които знаят какво и как да търсят, къде да го търсят и се разкопават могили и некрополи нощем, а в по-безлюдните региони и през деня. Унищожава се културни пластове от багери и фадроми, заличава се информация за поминака и историята ни безвъзвратно затова и има карта на археологическите обекти, места значими за историята ни където има забрана да се търси, но държавата нехае. Истината е, че има и много ченгета, който копаят и търсят съкровища, има съдии и прокурори, които са прикрили информация и са я запазили за тях с цел лично облагодетелстване. Стефан Пройнов: Питам тези хора облечени във власт търсещи информация за съкровища иманяри ли са и те? „Богат иманяр няма“ казват някои и понеже тези хора са следени те знаят това и никога не са показвали стандарт и да имаш, и да нямаш не можеш се похвали, не можеш да си купиш нещо, защото това ще подхрани съмненията за теб. Цял живот иманярите се стремят да не привличат внимание – живеят скромно, обличат се обикновено и не ходят по заведения, не харчат пари демонстративно като те са мнителни и капсуловани в общуването си, събират информация от стари хора и библиотеки, ходят по гори и планини и подхранват страстта си, намирайки знаци изсечени в скалите. След като ги намерят някои ги унищожават за да не вземе някой друг иманяр да попадне на следата и така се заличават следите оставени от предците ни. Иманярството е краста от която лекуване няма. Жаждата за злато насищане няма. Когато конкистадорите отиват в Южна Америка и избиват населението в жаждата си за търсене на злато местните индианци са имали ритуал, с който са се опитвали да заситят жаждата им, но не са успели. Когато в някой племе заловят конкистадорът са го убивали по един жесток начин разпънат на земята и са изсипвали разтопено злато в устата му като смятали са, че така ще заситят жаждата им, но уви.

Жаждата за злато остава, тя е в гените ни. Има теория, че ние хората сме продукт на генно инженерство на други цивилизации с една цел да търсим злато и да го даваме на боговете и в човешкото ДНК има златни молекули, което да ни кара да търсим златото. Това е естествено. Теория, която граничи с митовете за извънземните и Амунаките и няма достатъчно доказателства за нея. И дори във всяка лъжа да има по зрънце истина всеки сам със своят разум и им преценява всеки вижда това, което знае останалото е плод на въображението ни. Жаждата за злато обаче движи света и иманярството. Дали е болест или генетичен порив от древността, или алчност и търсене на начин за бързо забогатяване то винаги е свързано с алчността . Алчността седи зад не едно престъпление и е лош съветник. Балзак казва „зад всяко едно богатство седи минимум по едно престъпление“.

И така днес говорим за промяна на закона за иманярството и някои изказват позиция за специална полиция да се занимава с тях, а дали в тази полиция ще има специални полицаи? Защото лекарство против алчност няма и нито индианците са успели да заситят жаждата за злато на алчните властимащи нито ние ще успеем. Много иманяри бяха бити и заровени безследно в планините, много бяха бити да кажат къде от къде са взели жълтиците, много са следени и сега докато си говорим някой някъде следи и преследва тези хора, някой някъде копае със затаен дъх и надежда, някой някъде преглежда скрито си имане и някой някъде мечтае да намери гърнето.

Стефан Пройнов казва: Трябва ред и законност, трябва закон, който да уреди този проблем такъв като в Англия или в Европа, защото много открити златни монети и предмети се превръщат в стопено злато за да не бъдат под ударите на закона и малко по-малко се изнасят или продават като материал и липсата на ред и правила унищожава повече от културното ни историческо наследство от иманярите.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от България

Отидете горе