Според Стефан Пройнов такива монети няма. Това са Спинтриите, жетони или Тесери наричани са по различен начин, но това са заместител на паричните знаци. В древен Рим има закон, който забранява да се плаща с монети с ликът на императора в публичните домове. Смятало се е за непристойно в такива места да се разплаща с императорски монети. Имало е осъдени на затвор и дори на смърт римляни, които заплащали за услугите с монети на които е имало лика на императора.
Затова собственика на публичният дом предварително, на друго място е заменял жетоните срещу официалните римски монети. Имало е Различни публични домове отговарящи на стандартите и те са имали различна такса именно заради това днес са известни три вида – бронзови , сребърни и златни Спинтриите. На елините компаньонки се е плащало със златни жетони като от техните услуги са се ползвали най-висшите аристократи на древен Рим. Сребърните жетони са били използвани от заможни благородници и търговци, а Бронзовите са били за Войниците и по-обикновените граждани. Спинтриите обикновено изобразяват върху лицевата страна еротичен мотив от сексуални актове от обратната е цифра в диапазона I – XVI. Някой твърдят, че цифрата отговаря на денаирите, които са платени за жетона, а други изповядват теорията, че това е броят на посещения на които има право съдържателят на жетона.
Стефан Пройнов, експерт на антично и древно изкуство: Цифрата е цената на услугата за еднократно посещение. Според видът на метала Сребърни, Златни и Бронзови е и качеството на услугата, която получават. В елитните домове са имали право и на храна и напитки както и баня докато в обикновените бардаци не са имали такива привилегии. Някои изследователи предполагат, че част от жетоните изобразяват хомосексуални действия между мъже. Моралните ценности при римляните се отличават от тези на древните гърци, а за Римлянинът е важно да бъде от активната страна в половият акт. Имали са три прости правила:
1. Винаги трябва да си активната страна /няма значение с мъж или жена/.
2. Прелюбодействай с по-нисшестоящ /роб, негражданин и пр./, като не забравяш правило 1.
3. Никога не прави фелацио/френска любов/. Виж да ти правят на теб е позволено.
Това са част от нормите, в който са възпитавани Римляните в гордост все пак те са били господари на света и затова се налагат такива правила, които всеки уважаваш се римлянин спазва:
Защото fellator от латински се превежда (духач) или по-лошото cinaed (мъжка проститутка), това се асоциира с победената страна. А устата, особено на Император или сенатор, или държавен мъж се възприема едва ли не като свещен законотворен орган.
Следователно, ако наречеш някой (fellator) или (cinaed) ти подлагаш на съмнение общественият му статус, доминиращата му функция в леглото, е тясно свързана и с доминиращата му роля в обществото като това си е публична обида и граничи с държавна измяна за него, задето се е осквернил.
Днес тези норми и кодекси на честа за съжаление са забравени и обществена тайна е, че много държавни мъже са осквернени. На входа на лупанариумите – Публичните домове клиентите можело да обменят монетите си със спинтрии или както ги наричаме Тесери макар „тесера“ да се превежда „табличка“, което може да се нарече като график на посещение и от там идва нарицателното им наименование „Тесери”. Активната доминираща форма е среща в много исторически извори и е пресъздадена и в Киното дори като сцената от „На живо от Голгота“, в която Нерон решава да уважи анално бъдещия свети Тимотей, които тръгва да се оправдава „ама аз съм активен, а не пасивен“, а Нерон го срязва „бил си активен някога“.
Или във филмите за Калигула където благословията за брак от императора преминава през саможертвата на бъдещият жених.
На финала обаче аз Стефан Пройнов ви казвам това не са монети нищо, че са търсени от нумизмати и цената им на аукциони често е доста висока.
Какво е вашето мнение, имало ли е по нашите земи публични домове и откривани ли са Спинтриите – жетони в България?
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
