10 години по-късно! В Русия върнаха изтрезвителите със закон

в Свят

Новата 2021-а година ще донесе на руснаците особен подарък, който обаче няма да зарадва особено любителите на чашката.

Държавната дума, тоест руският парламент, прие окончателно закон за връщане на изтрезвителите. Той встъпва в сила на 1 януари и всички прекалили с алкохола в новогодишната нощ са потенциални клиенти на новата/стара услуга.

Със сигурност тя няма да е благотворителна – от изтрезвителите ще имат право да представят на доставените там касова бележка за разходите, които евентуално биха били направени. Тарифите вероятно ще са различни, защото ще бъдат определяни от местната власт, както и от собствениците на изтрезвители, защото ще има и частни такива. Шегаджиите в интернет вече пуснаха първите си майтапи, че въпросните заведения ще трябва да имат звезди като в хотелите. Както и хотелите, които заради пандемията са с рязко намаляла клиентела, да бъдат преобразувани в изтрезвители.

Тази година се навършиха точно 10 от окончателното затваряне на това символично за руснаците учреждение. Направи го с указ през 2010 г. тогавашният президент Дмитрий Медведев. Въпреки това под различни имена изтрезвители продължаваше да има в различни региони на Руската федерация.

Всъщност първите подобни заведения са открити, преди изобщо да е създаден СССР – в периода 1902-1904 г. в Саратов, Киев, Ярославъл и Тула. В частност тулският “Приют за пияници” се издържа от общинския бюджет, като основната му цел е да спаси заспалите по улиците пияни работници в местните оръжейни заводи от смърт заради измръзване. Обявеното предназначение е “да се предостави безплатно помещение, грижа и медицинска помощ на онези лица, които ще бъдат прибирани от полицейските служители или по друг начин от улиците на град Тула в тежко или безчувствено състояние заради пиянство и ще имат нужда от медицинска помощ”.

В учреждението е имало две отделения – амбулатория за алкохолици и приют за деца на пияни родители. На щат в приюта е имало фелдшер и файтонджия, който кръстосвал града и товарел алкохолиците.

Пациентите в приюта безплатно са хранени и им е оказвана медицинска помощ – давали им да пият саламура и да миришат амонячен спирт, а при проблеми със сърцето – камфоров спирт. Прекарвали в заведението няколко дни, като за развлечение се допускало “музика от грамофон”. Бедните и зле облечените пациенти при изписване били осигурявани с дрехи и обувки.

Благодарение на мерките само за една година в Тула смъртността от пиянство намалява с 1,7 пъти. През 1909 г. в приюта са лекувани 3029 човека, а в амбулаторията – 87, като процентът на успешните случаи е 87.

Няколко години след създаването на първите “приюти за пияници” почти във всеки губернски център на Руската империя са създадени такива. Но през 1917 г. всички са закрити.

Първият съветски изтрезвител е открит на 14 ноември 1931 г. в Москва на улица “Марат” №79. Поставен е под юрисдикцията на Народния комисариат по здравеопазването. Със заповед на народния комисар по вътрешните работи Лаврентий Берия от 4 март 1940 г. изтрезвителите минават към НКВД, по-късно МВР.

След закриването през 2010 г. на въпросните заведения алгоритъмът на действия на органите на реда при откриване на мъртвопиян на улицата е приблизително следният: милиционерският/полицейският патрул открива пияния и трябва да го закара в най-близкото медицинско заведение или да го предаде на своевременно пристигналата кола на “Бърза помощ”.

Но в разгара на пандемията от коронавирус болниците и линейките си имат достатъчно работа и без пияниците. Но все пак няма как дори алкохолиците да бъдат оставени без медицинска помощ. А авторите на законопроекта привеждат страшни числа – от прекалена употреба на високоалкохолни напитки в Русия всяка година умират над 50 000 човека. 10 000 от тях – от измръзване, след като са заспали на улицата пияни.

Изтрезвителите и изобщо руското пиянство вкарват в местната култура цял индивидуален сегмент. Например песента на Висоцки, в която той пее: “Приятно все же, что нас здесь уважают. Гляди, подвозят, гляди, сажают, Разбудит утром не петух, прокукарекав, Сержант подымет, как человека.”

Или като във вица: Телефонно обаждане в изтрезвителя: – При вас да е Вася Пупкин? – Няма го в списъка. – Не го и чакайте. Днес вкъщи ще пием…

И последно: Събужда се Щирлиц. Оглежда се – килия, решетки. Мисли си: “Ако влезе есесовец, ще извикам “Хайл Хитлер”. Ако влезе някой от НКВД, “За родину, за Сталина”. В този момент се отваря вратата и съветски милиционер с укорително поклащане на главата казва: “Пак сте се напили като свиня, другарю Тихонов!”

В един от качествените съветски филми “Есенен маратон” също има епизод, в който главният герой трябва да измъква своя приятел западняк от изтрезвителя. Първият опит в СССР да закрият въпросните заведения са от малко по-късно – през 80-те, когато на власт дойде Михаил Горбачов. Започнаха да се затварят магазини за алкохол, а след това и самите изтрезвители. Първо го направиха в Уляновск – родния град на Ленин, който до 1924 г. се казва Симбирск, като го показаха директно по съветската телевизия. Е, след няколко години се наложи пак да го отворят.

Изтрезвителите са като терминатора на Арнолд Шварценегер със знаменитата му реплика I'll be back (аз ще се върна – б.а.). Скоро след указа на президента Медведев под някакъв вид изтрезвителите се завръщат в различни региони и под друг вид – например като специализирани медицински центрове в системата на здравеопазването. След това по време на световното първенство по футбол през 2018 г. изтрезвители бяха отворени в Московска област. И когато такива се появяват в повече от двайсет субекта на Руската федерация, се налага регламентацията им на федерално равнище.

Надеждата на руските депутати е да се намали броят на престъпленията, извършени в нетрезво състояние – след затварянето на изтрезвителите броят им е нараснал с една трета. Освен това пияните често сами стават жертва на престъпления от страна на хулигани и крадци.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Бултимес Инфо!

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Свят

Отидете горе