Окръжния съд в Ню Йорк призова прокуратурата да разследва Василев за сградата на ул. „Чаталджа“
С решение на окръжния съд в Ню Йорк сградата на „Чаталджа“ 3 е присъдена на Себастиан Бретшнайдер, съобщи bird. Американецът, който е бивш бизнес партньор на Асен Василев се жалва в съда, че доскорошния министър на финансите е взел от него 1,5 милиона долара заем, не му ги е върнал, а вместо това е продал обезпечението.
Освен, че му връща обезпечението, съдът установява, че е налице мошеничество и изисква от прокуратурата действия да го разследва.
Съдът приема за установено, че парите са постъпили по сметка на офшорна фирма на Василев, която все още е негова, а от друга страна сградата на ул. „Чаталджа“, където беше партийната централа на „Продължаваме промяната“, е била обезпечение за заема, но е продадена на бизнес дама, търговец на винетки.
Ето защо съдията решава, че Бретшнайдер е в правото си да встъпи във владение на сградата. Американецът си е извадил и изпълнителен лист на 1 април, с който ще иска екзекватура от българските власти.
Сградата на ул. „Чаталджа“, която Асен Василев е заграбил с измама според съда в Ню Йорк.
Съдията Хоуард по това гражданско дело е призовал българската прокуратура да развали сделката, и е дал указания на американските прокурори да образуват наказателно дело и да разследват казуса за мошеничество.
Отделно от това съдът коментира и корупционната сделка със сградата, като разглежда подробно нагласяването на закон за обществени поръчки от Василев в качеството му на министър на финансите, срещу което печелившата от закона бизнес дама изкупува сградата на Чаталджа на рекордна цена.
„Подобна сделка се счита за корупционна в Съединените щати и наказанието е до 100 години затвор за извършителите, но настоящият съдебен състав не се признава за компетентен орган, тъй като сделката е изцяло между български субекти, за разлика от измамата спрямо американския гражданин Бретшнайдер“ – пише в диспозитива на решението, с което се удовлетворяват претенциите на Бретшнайдер.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.