Българските фермери се ядосват, че житото поевтинява, плашат с бунтове

в България

Българските фермери се ядосват, че житото поевтинява, плашат с бунтове
Асоциацията на зърнопроизводителите заплашва с бунтове заради конкуренцията на украинската пшеница

На фона на рекордни стойности през предните месеци цените на зърното вървят надолу по целия свят. За това си има обективни причини – добрите реколти в основните държави производителки. Но нашите зърнобизнесмесени си намериха “враг” – конкуренцията на евтината украинска пшеница. И заплашват с протести, ако държавата не вземе мерки.

В последните дни започна истинска кампания за дискредитиране – говорители на зърнения бранш обясняват как вносът от Украйна изобщо не се контролира и в страната ни влиза жито, което можело да е третирано с пестициди и всякакви други забранени химикали, можело дори да е “радиоактивно”. Истинската причина за тази враждебност е, че импортът е на ниска цена и не позволява на българските производители да извличат свръхпечалби.

Председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите Костадин Костадинов обясни, че у нас на всеки фермер му искат искат всякакви документи и му правят всякакви поверки, а за украинския внос на храни това не се прави, защото имало “заповед” на Еврокомисията, освобождаваща го от фитосанитарен контрол.

„Очакваме да я видим тази заповед каква е, що е и от къде,

но това е недопустимо – посочи Костадинов пред медиите. – Надяваме се държавата да се заеме със своите функции и да осъществи контрол, защото това реално е недопустимо и за зърнопроизводителите, и за здравето на българските граждани”.

Бойко Синапов от Сдружение „Обединени български животновъди“, коментира пред “Агрозона”, че го било страх да не си изтрови животните с фураж от Украйна. „Получих предложение да ми докарат във фермата зърно за 50 ст./кг. , но как да го купя, като не е преминало през проверки и контрол. В тази ситуация ще се получи така, че украинското зърно с неясни качества, ще се продаде в България, а

висококачественото зърно на нашите фермери ще се изнесе“,

разсъждава Синапов.

„При неизвършване на фитосанитарен контрол в България и ЕС влиза зърно от региони в Украйна, които са със завишена радиоактивност. Има опасност и от амброзия, морово рогче и тежки метали и пестициди, които не са разрешени в ЕС“, твърди Атанас Божков, председател на Съюза на производителите на комбинирани фуражи в България.

Опасенията на нашите зърнобизенесмени са доста странни, тъй като Украйна е след водещите производители и продава висококачествена пшеница, слънчоглед, царевица и рапица по целия свят. В същото време, ако има съмнения, че у нас влизат някакви некачествени партиди, би трябвало това да се провери от Българската агенция за безопасност на храните, а не да хвърлят недоказани обвинения и подозрения.

Внушава се, че в България пристига едва ли не само жито, отгледано в района на Чернобил, но няма данни БАБХ да е била сезирана и да са изследвани проби от “опасната” стока. В четвъртък министърът на земеделието Иван Иванов обяви, че е получил оплакване от Националната асоциация на зърнопроизводителите и е разпоредил проверка на посочените от организацията места за съхранение на зърното, дошло от Украйна. Той обеща всички взети проби да бъдат стриктно проверени, резултатите да бъдат обявени и ако има разминаване в изискванията по българските стандарти, да бъдат предприети мерки.

В опита си да защитават високите си цени агробизнесмените в последните дни обясняват, че новата реколта не е много добра. Но ресорният миннистър Иван Иванов вчера ги опроверга (не за първи път), като заяви, че добивите са отлични – ще надхвърлят 6 млн. тона, и ще се доближат до рекордния урожай от миналата година.

КЪДЕ Е КАЧЕСТВОТО

Проф. Борис Янков, от Агро университета в Пловдив, коментира, че Украйна е сред страните, които произвеждат най-качествената пшеница в Черноморския регион, наред с България, Румъния и Русия. „Украйна е най-големият износител на слънчоглед в света“, поясни той и поясни, че вносът на тази култура от там свали цената в България през последните месеци, което не се нрави на произовдителите, но пък е добре за потребителите, защото олиото по 7 лева литъра ичезна. Проф. Янков смята, че е добре да има евтин импорт на пшеница, защото

брашното и хлябът у нас много поскъпнаха предните месеци

Житото, отглеждано в Украйна, е сред най-качествените, потвърдиха от Добруджанския земеделски институт в гр. Генерал Тошево. „По-стари украински и руски сортове винаги са били част от генофонда на нашия институт. Получените преди няколко години лабораторни резултати показват, че те са с високо съдържание на суров протеин, глутен, седиментационно число, хектолитър и формират хляб с голям обем и отлично качество на средата“, обясни за „Сега“ доц. Соня Донева от института.

„Преди години, когато се е работило основно в направление “качество на пшеницата”, главно руски и украински сортове са използвани като родителски компоненти в селекционната програма на нашия институт. На този етап ми се струва, че нашата селекция е насочена по-скоро към западната и целта е постигането на по-високи добиви за сметка на качеството“, каза още експертката.

КОЛКО

По информация от агенция „Митници“, предоставена на „Сега“, през първата половина на 2022 г. у нас

са били внесени от Украйна близо 331 000 тона слънчоглед

Също така в значително по-малки обеми се внасят пшеница, царевица, семена от лен, рапица и други. При импорта се изисква да бъде предоставен документ за произход на стоката. Вносът на царевица е към 1490 т, сочат данни на Националния статистически институт. За количествата жито обаче НСИ не дадоха информация, позовавайки се на европравила, защитаващи търговците от идентификация на сделките им.

Съседна Гърция от години внася зърно от Украйна. Според публикация във в. „Етнос“, общият годишен импорт там възлиза на 1,5 млн. т – основно на мека пшеница, царевица и ечемик. Изданието уточнява обаче, че Гърция изнася по около 500 000 т твърда пшеница, чиято цена нараства заради спада на производството в Канада.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от България

Отидете горе