Иманярство и лопенът

в България/История


Лопенът е познат още като бабек, богородична хулка, царска свещ, грашица, дивизма, кравяк, лубочка, маца билка, попалеч, пук, риби биле, фенерче, свещилка. В България растат над 30 вида лопен. За лечебни цели се използват само мъхестият и скиптърообразният.

Мъхестият лопен е с по-дребни листа, с къси дръжки и по-късо стъбло. Скиптъроподобният има по-големи цветове. Лопенът расте край пътя. Високият лопен (мечо ухо) е крайпътно растение. Среща се и по ливади, дъбови гори, сухи планински места и песъчливи склонове.

Старите иманяри го използват като ориентир като той расте в близост до селищата. Почти до всяко село се среща и покрай пътищата накратко расте в близост до населените места. Старите иманяри, които обхождат даден терен в търсене на останки от керамика и камъни както и на хоросан, което е ясен знак за наличие на поселение по тази територия го използват за ориентир.

Защото там където расте лопенът винаги има следа от човешка намеса затова и го наричат понякога селищна трева. Понеже се извисява от другите горски растения, билки и треви той се вижда от по-големи разстояния и често това е ориентир къде да се търси.

Лошото е, че расте и до съвременни селища и ако няма наличие на древна керамика може да се подведете, но в повечето случаи това природно растение може да ви подскаже къде е имало древно поселение.

 

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*