Стефан Пройнов: Менхирите сякаш се появяват от нищото

в България/История

Стефан Пройнов: Менхирите сякаш се появяват от нищото


Стефан Пройнов: Долмени и производните им двата основни типа мегалити – менхири с техните комбинации (линейни редици и кръгове, кромлехи) и долмени – са създавани от твърде грубо издялани скални късове през халколита, бронзовата епоха и в началото на желязната епоха (между 40 и 5 в. пр. Хр.) в различни райони, пръснати по цяла Евразия – от Британия през Балканите, Индия, Югоизточна Азия, та чак до Южна Япония. За България това е времето от II до средата на I хил. пр. Хр. Те са най-старите архитектурни паметници по нашите земи. Има данни за над 80 долмена, оцелели у нас до началото на ХХ. До ден днешен менхирите са много слабо изучени дори не са картографирани изцяло всички на територията на страната ни.

Според Стефан Пройнов никой не ги нарича с правилното им име „Менхири” . Той не само не е употребяван от местното население, но е и погрешен според граматиката на българския език (девташ ед.ч. – девташлар мн.ч. на турски език – девташлари – удвоено мн.ч. едновременно с турско и българско окончание). Въвеждането му в употреба е мистификация.

Опълченец позира

Според Карел Шкорпил в първите си публикации, а също и Стамен Михайлов по-късно, тълкуват менхирите-девташи като много стари праисторически паметници, подобни на западноевропейските менхири, с което всъщност ги извеждат поне от ІІ–ІІІ хил .пр. Хр. В близост до тези менхири има две могили и трета в нивите, която почти не си личи от разоряването и като най-вероятно се е появила на по-късен етап. На около 50 метра от тях има ваден тракийски конник от иманяри с типичният тил на малка статуетка – широко срещана в Родопите по светилищата.

Друг мои източник е, че до единият камък има открита находка на 12 бр. Солиди – византийски златни монети от времето на Юстиниан II  явно са били укрити в кесия, нямало е глинен или друг съд, в който да са били. На терена липсва керамика или хоросанови отломки, няма намирани монети нито някакви амулети или следи от движими паметници на културата. Никакви следи от битов или стопански живот няма никакви гвоздеи дори няма никакви исторически културни пластове.

На този култов комплекс се вижда къртичина с жълта пръст, но няма никакъв културен пласт. Според Рашо Рашев девташларите са мегалитни паметници на българската езическа култура.

Пройнов твърди, че липсва и следи от жар или каквито и да е било следи от ритуали или жертвени камъни. Сякаш са се появили от небето. По тях няма никакви следи от знаци или руни, което напълно зачерква и твърдението, че те са дошли с култовете на Готите.

Нима Готите са стигали и до Иран и Ирак, шегува се Пройнов. Според други учени това са Погребения на войни, които не са се завърнали от битка. Наричат ги дяволски камъни като дори някой руски. Според Руската голяма енциклопедия „Деветашлар” се превежда като зъл дух.

Повечето професори и академици ги свързват с Прабългарската столица, но те не се вписват нито в огражденията на града нито с културата и вярванията им такива менхири има и в Индия и Швеция все пак.

Френският художник Жан-Батист Дебре (Jean-Baptiste Debret), творил през XVIII век, имал специални интереси в областта на етнографията и историята и оставил многобройни рисунки в тази сфера, които и до днес се смятат за сериозен извор за живота по онова време. Поради това няма основания да се съмняваме в точността и добросъвестността на наблюдението му.

По същия начин, както не се съмняваме в чертежите на Карел Шкорпил за девташларите. Приликата в подреждането на менхирите по възлите на правоъгълна решетка е поразителна. Подреждането е специално подчертано в рисунките на двамата изследователи. Скалните блокове от тези силно отдалечени места поразително си приличат освен това и по степента и начина на обработка.

В сходството между подредбата и техническото състояние на менхирите в Северозападна Франция и девташларите в Североизточна България виждам още един аргумент, че това са прояви на еднотипна култура и произхождат от една и съща епоха. С други думи, менхирите-девташлари едва ли са по-нови от II хил. пр. Хр. За Менхирите и противоречията, който създават в академичните среди пише много обстойни и „Акад. Г. Наджаков“ при БАН.

 

Стефан Пройнов: Какво е Вашето мнение? От кога датират Менхирите, свързани ли са с една и съща цивилизация те у нас? Окултни ли са местата на които се намират и дали са някакво предупреждение за зли духове и тъмни сили?

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от България

Отидете горе