Стефан Пройнов: Пещерата на Али Баба -видимо и невидимо част 1

в България


Стефан Пройнов: Видимо и невидимо дадено ти е да го видиш или не, нима ние не си слагаме рамки и предразсъдъците не ни вкарват в бездуховна слепота? Видимо и невидимо ли, та човек вижда точно толкова колкото знае или колкото си позволи. Непознаването на света и непознаването на човешката природа се обяснява с магия и чудеса, с божествена намеса, там когато разумът не стига. Там където липсва познанието започва божественото, там където няма логика започва магическото.

Стефан Пройнов: Говорим за паралелни светове, но времето и пространството нима не са еднакви за всички нас? Ако сте прочели една книга в детството си днес прочете същата книга описаният свят в книгата се променя, защото вече сте натрупали други нови познания за заобикалящият ви свят и вече гледате по друг начин на заобикалящият ви среда. Духът е този, който командва материята затова според честотата на трептене на вашият дух вие се свързвате с други духове- хора.

Казват: ”Господ Бог хора събира, а вятърът само тръни”. Това е, защото хора мислещи в една материя се свързват чрез глобалният всеобщ разум с други хора на интуитивно и подсъзнателно ниво често казваме на такива приятелства, че сме на една вибрация с този или онзи човек.

Стефан Пройнов: Познанието е важно, но е важно и себепознанието на човешката природа. Социалните мрежи ви дават шанс да се свързвате с хора по интереси, групи, стаи, чатове – така нареченият таргет от хора. Себепознанието е важно, защото ако знаете как работи вашият ум ще знаете и как да разчитате това, което се случва около вас. Човешкият мозък трепти на определени честоти и често на тези честоти можете да излъчвате, но и да приемате мисли и желания, емоции, копнежи, страсти и гняв и ярост, ако щете наричаме го енергия пример за това е Урочасването, ако щете. Доказателство са психотронните оръжия.

Стефан Пройнов: Ние хората сме хищници по природа и затова очите ни са отпред за да можем да се фокусираме към целта или жертвата, да можем да преследваме не са като на някои тревопасни като овцете на пример, които очите им са разположени по друг начин. Очите, ушите, носът, вкусът със своите рецептори и прочие подават информация към мозъкът ни, които забележете обработва само тази информация върху която се фокусира погледът ни останалата се складира и затова поставените под хипноза хора предоставят тази информация, която е била във фонът на даденото събитие или случка.

Стефан Пройнов: Видимото и невидимото даденото и недаденото става въпрос на обработката на вашият мозък. Човек вижда това, което знае и ако вие имате познание по минералогия и геодезия, ако щете и по биология виждате една скала по един начин, виждате минералите, виждате фосилите, виждате как се е появила и какъв е химическият и състав и ако нямате нужното познание виждате просто един огромен камък най-общо казано.

Стефан Пройнов: Ние сами поставяме хоризонтите и изграждаме бариерите в нашето съзнание и на базата на тези параметри живеем в свят, който ние вярваме, че съществува. Анализът е този, които убива интуицията и мистиката, защото не всичко, което съществува може да се види и чуе, не всичко има цвят и мирис и не всичко е материя но за мнозина това, което не може да бъде обяснено и пипнато не съществува, нали? Отричането и заравянето на собствената си глава при щраусът не променя околната среда все пак?

Стефан Пройнов: Духът е този, който командва материята. Говорим за материализиране и дематериализиране, но всичко започва и свършва в умът ни, светът е такъв в какъвто вярваш, че е. Стефан Пройнов: Нашето отношение към заобикалящата ни среда променя средата. Когато промени нашето мислене започва да се променя и светът около нас, забеляза ли сте?

Дали съществуват паралелни реалности или всичко допира до интересът ни и до фокусът на вниманието нека всеки сам да реши за себе си. Конформизмът на мисленето при хората „ама всички правят така“, „ама другите така казаха“ често ни пречи да създадем нови собствени хоризонти затова и често казваме, че не виждаме по-далеч от носът си.

Стефан Пройнов: Желанието при хищникът е опасно – то често потиска инстинктите ни за самосъхранение, инстинктите ни за оцеляване в стремежът си да придобием нещо губим много неща в животът си. Материализация, видимо и невидимо според вас съществуват ли пещери като на Али баба и четиридесет разбойници? Колко от нас могат да ги видят, колко от нас могат да си позволят да променят времето и пространството около себе си и да попаднат в светът на вълшебство.

Стефан Пройнов: Нестандартните неща изискват по-специален нестандартен подход, други техники, друго познание и друго себепознание. Кольо Фичето казва: „Времето е в туй да слушаш какво ти казва дървото и да накараш дървото да те слуша”.

Може би Майстор Кольо Фичето ни казва за едни други закони, за един друг свят където духът и материята, материалното и нематериалното комуникират по друг начин. Стефан Пройнов: Да, ние сме хищници, но има нещо, което ни отличава от другите хищници и то е разумът и способността ни да се адаптираме и променяме, да мислим и да се развиваме .

Стефан Пройнов: Ще цитирам пак Майстор Кольо Фичето: ”Викат, самоук съм бил – че то кой не е самоук на тоя свят? То цялото училище е пред очите ти – ако имаш очи да го видиш, научаваш го, ако ли не – не”.

Стефан Пройнов: Често и пещерата на Али Баба е пред очите ви, но вие не я виждате, защото не сте се научили да виждате знаците, не сте се научили да чувствате, да комуникирате с онзи невидим свят. Живеем в свят изпълнен с техника и технологии, с модерни уреди, компютри, които обработват голяма информация вместо нас, а древните не са имали тази привилегия и пак не можем да си обясним някой техни загадки, защо ли? Защото мислим и чувстваме грешно, може би?

Може би древното загубено познание не е загубено напълно и то е в нас, може би предците ни са ни предали частицата на родовата ни памет, може би е в нашето ДНК и е в нас, но ние сме сложили бариера, която ни пречи да погледнем в нас, да погледнем в миналото си и да прогледнем в бъдещето си. Паралелната реалност е в съзнанието ни и ако разчупим оковите си може да видим чудесата ,можем само тогава да видим пещерата на Али Баба, а дали най-ценното за нас в нея са златото, скъпоценните камъни или познанието, което сме натрупали в търсенето им през годините всеки сам може да получи отговорът след като я открие.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от България

Отидете горе