Стефан Пройнов: Римските пътища

в България/История


Римските пътища у нас са запазени до днес и споменът за Римската епоха по нашите земи, твърди Стефан Пройнов.

Археологията доказва, че в древният Рим архитектурата е правена да надживее времето си – здрава, масивна впрегнала познанието всички цивилизации преди тях. Римляните са взимали най-доброто от всички поробени народи и това познание са го използвали да покажат великолепието си. Как може съвремените пътища сроени с техника и най-съвременни технологии да са по-некачествени от Римските пътища?

Просто е – тогава не е имало еврофондове, а от подизпълнителите се е искало качество. Маршрутите са ясни, а тресетата са били подбрани от древните траки години преди Римляните да стъпят по нашите земи. Стефан Пройнов, експерт на антично и древно изкуство твърди, че основните пътни артерии на Римляните са били над 90 000 километра накратко казано по дължина наложени над линията на екватора те са можели два пъти да обиколят земното кълбо, а второстепните пътища и улиците в градовете са много повече сумарно взети. Истината е, че Римляните са използвали ръчен труд за обработка на трасето и терена за обработка на каменната настилка и каменоделците са били доста ангажирани.

Те са използвали и местни карири не като Египтяните да носят скали от хиляди километри понякога. Класическият първокласен римски път достигал до 6 м. широчина и бил изграден от 4 пластта. Най-отдолу се настилал чакъл с пясък, после дребни камъни, а отгоре пак чакъл, но залят обилно с хоросан. Последният пласт бил застилан с масивни каменни, варовикови или базалтови плочи. От двете страни се слагали бордюри. В планинските проходи пътищата били значително по-тесни и се изсичали често в скалите.

В равнината се изграждали върху насипи, за да може по-лесно да се оттича дъждовната вода. Всеки слой се е трамбовал и са изграждани дренажи за да не могат подпочвените води да компроментират насипните подложки на пътя. Затова и днес няма пропадания по римските пътища. Строено е така, че да издържа на заметресения и движение на пластовете.

На всяка римска миля (1 р.м. = 1482 м.) се поставяла каменна крайпътна колона, предимно с цилиндрична форма. На нея се изписвало името на управляващия император, на провинциалния управител, на лицата, издигали колоната (най-често военна част) и разстоянието от най-близкото селище.

В граничните райони, на няколко мили видимо разстояние, се изграждали триетажни стражеви кули. Римляните строели пътищата си по определени правила – полагали се няколко добре утъпкани пластта с различен състав от пръст и камъни за отвеждане на водата, а повърхността отгоре била настилана с каменни плочи, което ги правело дълготрайни и здрави – така те са оцелели до днес.

Най-долният слой е бил от земя, чакъл и вар и се е наричал Pavimentum. Вторият слой е бил каменният фундамент – Statument. Третият слой е бил от камъни и строителни отпадъци – Rudus. Четвъртият, горен слой, същинският път, се е наричал – Sumum Dorsum. А от двата края е имало изградени канавки –Fossa. В периода от 102 до 106 г. император Траян е построил град на р. Места (Nestos) в чест на победата си над даките през 101 г. Нарекъл го Никополис ад Нестум (Град на победата на Места). Естествено, мястото на този град не е избрано случайно. Той е свързан с прохода , който се намира в района на месността Беглика.

Там между язовирите Малък и Голям Беглик е известната и до днес местност Железни врата, до месността Доспатски проход. В село Фотиново, община Батак и сега съществуват 7 римски моста. Пътищата са охранявани строго от римляните. За тази цел в селищата са разполагани римски гарнизони. Там, където не е имало селища, са правени римски военни лагери. Такъв лагер има в района на връх Малка Сютка.

Това място се нарича от местните хора „Казармите” и там често обикалят иманяри. Непосредствено до мястото на гарнизона е месността Железни врата. Там е и мястото където на времето имало и римска монетарница или така наречение от иманярите римска банка.

Истината е, че тези пътища и мостове са използвани и след залеза на Римската империя и пътните артерии по които са вървели търговци и кервани са превличали и разбойници затова и покрай пътищата често има разсип на монети или укрити находки, които се откриват и днес. Пътищата и преди, и сега са нужни за да има икономически подем в даден регион, а кумуникациите са най-важнят ресурс за икономически подем.

Стефан Пройнов: В Древен Рим се е строяло толкова здраво, че всичко построено да може да издържи няколко десетки години на упадък и да надживее всяко лошо управление, а днес се строи за да издържи един мандат и се започва ремонт и ремонт на ремонта. Дали днес не трябва да почерпим опит от Римляните?

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*