Стефан Пройнов: Скритото имане или кървави пари

в България

Стефан Пройнов: Скритото имане или кървави пари


Стефан Пройнов: В земята лежат хиляди находки на несметни богатства, наричаме ги по някога кървави пари. Може би, защото се е проляла кръв за тях.

Но кръвта не се измива с кръв и златото остава то и не изгнива както притежателят си. Всека епоха оставя след себе си укрити съкровища, а те не са на никого освен на този, който ги намери. Намирането им обаче е тежко бреме и не всеки може да го понесе. Пътуващи търговци и кервани търговци на добитък и всякакви хора пътуващи по древните пътища са били обект на разбойнически набези, но какво става с плячката в един момент – тя се натрупва от разбойниците и те я укриват, но минава време и разбойниците са заловени или избити и тя устава да лежи в недрата на земята или в някой скрита пещера.

Военните походи на Гърци и Римляни, на черкези и татари, на българи и Византийци, които от където мине коли, беси, граби и заграбва, но какво става с плячката – всеки някъде я скрива и отива на война, а там на войната някой го убива и в недрата на земята остават да лежат тези кървави скъпоценности и пари заграбени с кръв. Хиляди примери – кораби ли не са ограбвани, конаци ли не са обирани и все иманета са трупани, но никой на онзи свят не взима нищо със себе си. Земите ни са 75% пренаселвани от хилядолетия и във всяка епоха някой някъде намира, друг някъде загива и земята ни е пълна със съкровища ничии освен на следващият, който ще ги открие. Стефан Пройнов: Има си технология на скриване на съкровище, но няма да влизаме в подробности, че не се знае кой как чете и как ще използва информацията.

Има си и технология на търсене на съкровища. Трябва опит и знания, трябва много търпение и размисли, трябва да се познава регионът и психологията на разбойниците и грабителите техните страхове и мислене за да сглобите пъзелът на едно съкровище. Само с легенди не става трябва и познание като във всяка епоха са имали различни навици и привички и самата история е важна дали са бягали и преселвани или са имали време да направят и да подготвят добро скривалище. Всичко е от значение – епохата, ситуацията, времето и мястото за да се направи точен анализ.

Времето, в което се правят проучванията и сезонът също са важни, защото времето заличава освен споменът то променя и природните дадености – реки променят коритата си, скалите под давлението на ерозията променят формата си, вятърът натрупва слоеве, природата поглъща мястото и корените и листата скриват местата. Без нужната подготовка и техника, без нужните познание не бихте открили имане, ако ще да е пред вас. Толкова много съкровища има по нашите земи, че няма населено място без предания в него, без исторически и археологически сведения, без културни пластове и без митове и предания за хайдути и древни събития.

Иманярството не е само страст то не е и фикс идея то е устрем, в който вярват и бедни, и богати, то е една идея, в която се преплитат слухове и факти, свидетелски разкази и лъжи украсени. Когато някой разказва стара история или донажда и пропуска по някой детайл и така от уста на уста, години след години така се променят фактите, че всеки натаманява или пропуска важни детайли, че на финала няма нищо общо с истината, но хората обичат тези истории и пламъкът, който обхваща умовете им и бляновете за откриване на имане, с което да променят съдбата си често пламват след някоя друга ракия.

 

Истории много, но трябва да се знае, че във всяка лъжа има и по зрънце истина за което да се захване логиката. А тя почива на факти и доказателства.

Стефан Пройнов: Вие чували ли сте такива истории за скрити големи съкровища?

Кървави пари ли или просто ничие имане, което чака да бъде открито?

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар